Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 167

— Много добре — реагира Селдън. — Но помни: край с лекционните ти обиколки. Трябваш ми тук.

— Ще видим — промърмори Рейч и излезе.

Хари седеше и се чудеше какво да прави. Ето Демерцел, единственият му познат, който умееше да управлява чуждите умове, би знаел какво да стори. Навярно и Дорс, с нечовешката си интуиция, би знаела как да постъпи.

Той самият имаше смътно виждане за една нова психоистория и нищо повече от това.

6

Не беше лесно да се получи пълният геном на Уонда. Преди всичко биофизиците, които притежаваха знания и подготовка да работят с генома, бяха малко на брой, а и доколкото съществуваха, винаги бяха заети.

Нито пък бе възможно Селдън да обсъжда открито въпроса, за да заинтересува тия биофизици. Той чувстваше, че е изключително важно да пази в пълна тайна от цялата Галактика умствените способности на Уонда.

Друга трудност беше адски високата цена на процедурата.

Хари поклати глава и попита Миан Енделецки — биофизичката, с която се консултираше:

— Защо е толкова скъпо, доктор Енделецки? Не съм специалист в тази област, обаче според мен процесът е изцяло компютъризиран и след като веднъж се вземе проба от кожата, геномът може напълно да се картографира и анализира само за няколко дни.

— Вярно е, но да се получи молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина с навързаните милиарди нуклеотиди и да се определят позициите на всички пурини и пиримидини е най-малкото, действително най-малкото нещо, професор Селдън. Тогава идва изследването на всеки елемент и сравняването му с някакъв еталон. На първо място вземете под внимание факта, че независимо че разполагаме с пълни данни за някои геноми, те представляват нищожна част от общия брой на съществуващите по света, така че всъщност ние не знаем доколко наистина са еталонни.

— Защо, докторе? — запита Селдън.

— По редица причини. Една от тях е цената. Твърде малко хора са готови да я платят, освен ако нямат сериозно основание да мислят, че техният геном не е в ред. А ако пък нямат особен повод, не желаят да се подлагат на анализ от страх, че ще се открие нещо, което не е както трябва. Е, сега сигурен ли сте, че искате да се определи геномът на вашата внучка?

— Да, много е важно.

— Защо? Проявява ли признаци на метаболична аномалия?

— Не, по-точно обратното… обаче не знам противоположната дума на аномалия… Аз я смятам за твърде необикновен човек и искам да науча в какво именно се състои нейната необикновеност.

— В какъв смисъл необикновена?

— Умствено, ала ми е невъзможно да го обясня в подробности, защото не го разбирам напълно. Може би ще успея, след като се уточни геномът й.

— На колко години е?

— Скоро ще навърши тринайсет.

— В такъв случай ще ми трябва разрешение от нейните родители.

Селдън леко се изкашля:

— То може да се окаже трудно. Аз съм й дядо. Моето разрешение няма ли да е достатъчно?

— За мен — да, но нали знаете, че става въпрос за закона. Не искам да загубя правото си да практикувам професията.

Хари отново трябваше да се срещне с Рейч. Това също бе трудно, защото Рейч още веднъж се противопостави, заявявайки, че той и Манела желаят Уонда да живее нормалния живот на обикновено момиче. Ами ако геномът й се окаже анормален? Ще бъде ли грабната, за да я бодат и проучват като лабораторен екземпляр? Да не би Хари, с фанатичната си страст към своя Психоисторически проект, да наложи на внучката режим, изпълнен с работа и без игри, изолирайки я от другите млади хора на нейната възраст? Селдън обаче беше настойчив: