Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 161

— Да — потвърди Селдън и кимна. — Все още смятам, че е точно така. Планетата притежава ли име, или е само с буквено-цифрово означение?

— Ако щеш вярвай, притежава име. Онези, които са изпратили сондите, са я кръстили Терминус — архаична дума, превеждана като „краят на границата“. Както изглежда и че е.

— Този свят част ли е от територията на провинция Анакреон? — попита гостът.

— Не съвсем — отговори Зенов. — Ако проследиш внимателно червената линия и червените отсенки, ще видиш, че синята точка на Терминус лежи малко извън тях — всъщност на петдесет светлинни години. Той не принадлежи на никого и дори не е част от Империята.

— Тогава си прав, Лас. Наистина прилича на идеалния свят, който търся.

— Но, разбира се — продължи Зенов, — веднъж щом Терминус се засели, мога да си представя как губернаторът на Анакреон ще започне да твърди, че планетата е под негова юрисдикция.

— Възможно е — съгласи се Селдън, — ала с това ще се занимаваме, когато проблемът възникне.

Главният библиотекар отново потри ръце:

— Какъв прекрасен замисъл! Да поставиш началото на гигантски проект в един съвсем нов, далечен и напълно изолиран свят, тъй че година след година и десетилетие след десетилетие огромната Енциклопедия на цялото човешко познание да може да се попълва и сглобява — образец на всичко налично в тази Библиотека. Де да бях по-млад, с удоволствие щях да се включа в експедицията.

— Ти си почти двайсет години по-млад от мен — тъжно отбеляза Хари. („Почти всеки е по-млад от мен“ — още по-тъжно си помисли той.)

— А, да — каза Зенов. — Чух, че седемдесетият ти рожден ден току-що е минал. Надявам се, че ти е било приятно и си го посрещнал хубаво.

— Не празнувам рождените си дни — размърда се Селдън.

— О, но ти ги празнуваше. Спомням си прочутата история на шейсетия ти рожден ден.

Хари Селдън усети болката тъй силно, сякаш вчера бе претърпял най-голямата си загуба в живота.

— Моля те, не говори за това — промълви той.

— Съжалявам, ще говорим за нещо друго — рече смутеният Зенов. — Ако Терминус действително е светът, който искаш, смятам, че ще удвоиш работата си по подготовката на Енциклопедичния проект. Както ти е известно, Библиотеката с радост ще ти помогне във всяко отношение.

— Зная, Лас, и съм ти безкрайно благодарен. Ние наистина ще продължим да работим.

Той се изправи, все още неспособен да се усмихне след острата болка от спомена за празнувания му преди десет години рожден ден.

— И така трябва да продължа да се трудя — каза Селдън.

На излизане пак почувства угризение на съвестта заради измамата, към която прибягваше. Лас Зенов нямаше ни най-малка представа за истинските намерения на Хари.