Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 152
Айзък Азимов
— Защо, доктор Венабили? Защо да го сторя?
— Бих предположила, че за да се избавите от доктор Селдън и да го наследите като директор на Проекта.
— Как можахте да си помислите такова нещо за мен! Сигурно се шегувате. Вие сега правите онова, което казахте, че ще направите в началото на упражнението — просто ми демонстрирате какво може да извърши един изобретателен ум, решил да намери тъй наречените доказателства.
— Нека видим нещо друго. Споменахме, че сте имали възможността да водите частни разговори в празните помещения и че може би сте били там заедно с човек от хунтата.
— Това не си струва и да го отричам.
— Само че са ви чули. Едно момиченце влязло в стаята, свило се в креслото така, че не сте го забелязали, и чуло разговора ви. Илар се намръщи:
— Какво е чуло?
— Каза ми, че двама мъже са говорили за смъртта. То е съвсем малко и не може да повтори всичко с подробности, но три думи са му направили впечатление и те са били „синдром на лимонада“.
— Май превключихте от фантазиите към — извинете ме — лудостта. Какво значи „синдром на лимонада“ и какво общо има той с мен?
— Първата ми мисъл беше да го схвана буквално. Въпросното момиченце много обича лимонада и затова на празненството се изля доста от нея, ала никой не я бе отровил.
— Твърде съм ви благодарен, че ме смятате поне дотолкова разумен.
— Сетне проумях, че момиченцето е чуло нещо друго, което поради слабото владеене на езика и любовта към напитката се е превърнало в „лимонада“.
— И вие съчинихте ли първообраза? — изпръхтя Илар.
— За известно време мислех, че може да е чуло „синдром на илитерата“.
— Това пък какво значи?
— Убийство чрез някой илитерат — някой нематематик.
Дорс млъкна и се намръщи. Ръката й сграбчи едната й гръд.
С внезапна загриженост Тамуил Илар попита:
— Нещо не е наред ли, доктор Венабили?
— Не — отвърна Дорс, която като че ли се стегна.
Някое време тя не добави нищо и Илар се прокашля. На лицето му вече нямаше учудване, когато подзе:
— Вашите коментари, доктор Венабили, стават все по-несериозни и — е, не ме интересува дали ще ви засегна, но действително ми писна от тях. Какво ще кажете да свършваме?
— Ние почти сме привършили, доктор Илар. Както забелязахте, това за илитерата може да е наистина смешно. И аз самата си го помислих. Вие не сте ли донякъде отговорен за развитието на електролупата?
Илар сякаш съвсем се изпъчи и произнесе с нотка на гордост:
— Напълно отговорен.
— Едва ли напълно. Доколкото разбрах, инструментът е бил разработен от Синда Моната.
— Конструктор. Тя следваше моите инструкции.
— Илитерат. Електролупата е устройство, разработено от илитерат.
Със скрита ярост Илар рече:
— Мисля, че не желая повече да чувам тази дума. Още веднъж ви приканвам да сложим край на разговора.
Дорс продължи натъртено, сякаш не бе чула молбата му:
— Макар сега да не й признавате заслугите, пред Синда сте го правили — предполагам, за да я накарате да работи с готовност. Тя каза, че сте й отдавали заслуженото и ви е много благодарна впрочем. Каза още, че дори сте кръстили устройството с нейното и вашето име, макар официално то да не се нарича така.