Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 127

Лицето на генерал Тенар си остана мрачно:

— Необходимо ли е?

— Мисля, че ще го намерите за интересно, генерале.

Записът — и като образ, и като звук — беше отличен и за известно време веселието от празника изпълни доста невзрачната стая, в която седеше генералът. Ниският глас на Лин служеше за коментар:

— Повечето от това, генерале, става в комплекса на Проекта, но участва и останалата част от университета. След малко ще го видим от птичи поглед и ще можете да забележите, че празненството се е разпростряло нашироко. Всъщност макар в момента да не разполагам с доказателства, тук и там из планетата има кътчета — главно в различни университети или сектори, — където се правят разнородни, така да се каже, съпразненства. Честването продължава и ще трае поне още един ден.

— Да не искаш да ми кажеш, че честването е из цял Трантор?

— В известен смисъл да. Участват главно интелектуалните класи, но е учудващо широко разпространено. Възможно е да викат от радост дори на други светове освен Трантор.

— Откъде притежаваш този запис?

Хендър Лин се усмихна:

— Съоръженията ни в Проекта са доста стабилни. Имаме достоверни източници на информация и затова не могат да се случат много неща, за които да не разберем веднага.

— Е, добре, Лин, какви са изводите ти от ситуацията?

— Струва ми се, генерале, и съм сигурен, че и на вас тъй ви се вижда, че Хари Селдън е фокусът на един култ към личността. Той така се е самоидентифицирал с психоисторията, че ако се избавим от него по прекалено явен начин, може напълно да разрушим доверието в науката. Това няма да ни е от полза. Иначе, генерале, Селдън остарява и не е трудно да си представим, че ще бъде заменен от друг човек: някой, когото бихме могли да подберем и който ще бъде приятелски настроен към великите ни цели и надеждите ни за Империята. Ако Селдън може да бъде отстранен тъй, че да изглежда естествено, повече не ни е нужно.

Генералът каза:

— И ти мислиш, че трябва да се срещна с него?

— Да, за да прецените качествата му и да решите какво да правим. Само бъдете предпазлив, понеже той е много известен.

— И по-рано съм си имал работа с известни хора — мрачно отвърна Тенар.

13

— Да — забеляза уморено Хари Селдън, — голям триумф беше. Изкарах чудесно. Не мога да изтрая да стана на седемдесет, та да го повторя. Истината обаче е, че съм изтощен.

— Тогава добре се наспи през нощта, татко — кимна с усмивка Рейч. — Лекарството е просто.

— Не зная доколко ще успея да се отпусна, когато след няколко дни ще трябва да се срещна с нашия велик ръководител.

— Няма да го видиш сам — строго рече Дорс Венабили.

Селдън се намръщи:

— Това повече не го казвай, Дорс. За мен е важно да го видя насаме.

— Но така няма да си в безопасност. Помниш ли какво стана преди десет години, когато не ми позволи да дойда с теб да посрещнеш градинарите?

— Както ми го напомняш по два пъти седмично, Дорс, няма шанс да го забравя. И сега обаче смятам да ида сам. Какво може да ми направи, ако един съвършено безопасен стар човек като мен отиде да разбере намеренията му?