Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 125

— Няма причини да не основете династия, генерале — каза Лин. — През дългата имперска история мнозина са го правили. Само че за целта е нужно време — хората привикват бавно. Обикновено едва вторият или третият член на династията бива напълно възприет като Император.

— Това не го вярвам. Достатъчно ми е да се обявя за новия Император. Кой ще посмее да го оспори? Добре владея положението.

— Така е, генерале. На Трантор и на повечето Вътрешни светове вашата власт е неоспорима, ала все пак е възможно много от Външните светове — поне засега — да не приемат нова императорска династия.

— Външни светове, Вътрешни светове… Който има военната сила, управлява всичко. Това е стара имперска максима.

— Максимата е хубава — рече Хендър Лин, — но днес доста от провинциите имат собствени въоръжени сили, които могат да използват не на ваша страна. Времената са трудни.

— Значи ме съветваш да съм предпазлив?

— Винаги ви съветвам да сте предпазлив, генерале.

— И някой ден може да излезе, че по такъв начин си ме съветвал в повече, отколкото е трябвало.

Лин сведе глава:

— Мога да ви препоръчам само нещо, което ми се вижда, че е добро и полезно за вас, генерале.

— Например като постоянното ти опяване за тоя Хари Селдън.

— Той е най-голямата опасност за вас, генерале.

— Непрекъснато така разправяш, обаче аз не мисля същото. Селдън е просто един университетски професор.

— Вярно е — съгласи се Лин, — но някога е бил Първи министър.

— Знам, ала то е било при Клеон. Да е направил нещо оттогава? Щом времената са тежки, а губернаторите на провинциите са склонни да се отцепват, защо най-голямата опасност да е някакъв професор?

— Понякога е грешка — внимателно каза Лин (понеже трябваше да внимава, когато поучава генерала) — да се предполага, че тихият, ненатрапчив човек може да бъде безобиден. За своите противници Селдън е бил всичко друго, само не и безобиден. Преди двадесет години движението на джоуранъмитите едва не унищожи могъщия Първи министър на Клеон Ето Демерцел.

Тенар кимна, но лекото смръщване издаде усилието му да си спомни случая.

— Не друг, а Хари Селдън отстрани Джоуранъм и наследи Демерцел като Първи министър. Движението на джоуранъмитите обаче остана и той предизвика и неговото унищожение, ала не преди то да успее да убие Клеон.

— Но Селдън оцеля, нали?

— Вие сте абсолютно прав. Професорът оцеля.

— Странно. За един Първи министър да допусне убийството на Императора би трябвало да означава смърт.

— Би трябвало и въпреки това хунтата го остави жив. Така изглеждаше по-разумно.

— Защо?

Лин въздъхна вътрешно.

— Има едно нещо, наречено психоистория, генерале.

— Нищо не знам за нея — категорично отсече Тенар.

Всъщност смътно си спомняше, че на няколко пъти Лин се опита да му говори за тая странна сбирщина от срички. Той ни веднъж не пожела да го изслуша, а полковникът бе достатъчно благоразумен да не настоява. Тенар и днес не искаше да слуша, но зад думите на Хендър Лин май личеше скрита неотложност. Помисли си, че сега може би ще е по-добре да му отдели нужното внимание.