Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 12

— Да — рече с готовност Селдън, — защото…

— Не, Хари. Аз се опитвам да обясня. И двамата знаем, че ти го разбираш. Трябва да се придържаш към минимализма, понеже всяка промяна има множество странични ефекти, които не винаги могат да бъдат взети предвид. Ако тя е доста голяма и страничните ефекти са прекалено много, крайният резултат положително няма да има нищо общо с планирания и ще бъде абсолютно непредвидим.

— Точно така — кимна Селдън. — Това е същността на хаотичния ефект. Проблемът е дали съществува такава малка промяна, която да има разумно предвидими последици, или историята на човечеството е неизбежна и неизменно хаотична във всяко отношение. Тъкмо туй отначало ме накара да мисля, че психоисторията не е…

— Знам, обаче ти не ме оставяш да си кажа думата. Въпросът не е дали може да има достатъчно малка промяна. Работата е там, че всяка промяна, по-голяма от минималната, е хаотична. Изискваният минимум може да е равен на нула, а ако не е нула, тогава е твърде скромен — и основният проблем е да се намери онази величина, която да е определено малка и същевременно да е значително по-голяма от нула. Доколкото схващам, това имаш предвид под необходимост от минимализъм.

— Горе-долу — каза Хари Селдън. — Разбира се, както винаги нещата се описват по-сбито и по-точно със средствата на математиката. Виж сега…

— Спести ми го — рече Дорс. — След като знаеш всичко това по отношение на психоисторията, Хари, трябва да го знаеш и по отношение на Демерцел. Ти го знаеш, но не го разбираш, защото очевидно не ти хрумва да приложиш принципите на психоисторията към законите на роботиката.

Тук Селдън колебливо отговори:

— Сега пък аз не виждам какво целиш.

— Той също изисква минимализъм, нали, Хари? Според Първия закон на роботиката роботът не може да причини вреда на човешко същество. Такова е основното правило за обикновения робот, ала Демерцел е нещо съвсем необичайно и за него Нулевият закон важи и дори има приоритет над Първия. Нулевият закон гласи, че роботът не може да навреди на човечеството като цяло. Това обаче поставя Демерцел в същото затруднение, което съществува при психоисторията. Разбираш ли?

— Започвам.

— Надявам се. Ако Демерцел е способен да променя умовете, трябва да го върши така, че да не предизвика нежелани странични ефекти. А доколкото той е Първият министър на Императора, страничните ефекти, за които следва да се безпокои, са наистина многобройни.

— И какво се оказва в нашия случай?

— Помисли си! Ти не можеш да кажеш на никого — освен, разбира се, на мен, — че Демерцел е робот, защото той те е променил тъй, че да не можеш. Но дали това е била голяма промяна? Ти искаш ли да съобщиш на хората, че е робот? Искаш ли да намалиш ефективността му, след като разчиташ на него за протекция, за поддръжка на твоите субсидии, за лек натиск в твоя полза? Естествено, че не. Промяната, която е трябвало да направи, е много малка — достатъчно е било само да те предпази да го издрънкаш в момент на възбуда или непредпазливост. Тази промяна е толкова дребна, че няма някакви особени странични ефекти. Ето как като цяло Демерцел се опитва да управлява Империята.