Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 110

— Голяма работа. Тая жена не ми харесва. Предполагам, че това поне е разрешено.

— Положително е разрешено, но е безполезно.

Хари се втренчи в пода и потъна в размисли. Обикновено непроницаемите черни очи на Дорс сега блестяха от ярост. Селдън вдигна поглед:

— Дорс, бих искал да знам защо. Защо толкова не харесваш Манела? Ако не бе действала тъй бързо, двамата с Рейч отдавна щяхме да сме мъртви.

Дорс изстреля в отговор:

— Да, Хари. Помня го по-добре от всеки друг. И ако тя не се бе оказала там, аз нямаше да успея да направя каквото и да било, за да предотвратя убийството ти. Сигурно си мислиш, че трябва да съм й благодарна. Само че всеки път, щом погледна тая жена, тя ме подсеща за моя провал. Знам, че това не са съвсем рационални чувства, но някак си не мога да ги обясня. Така че не ме моли да я харесам, Хари. Не мога.

Ала на следващия ден дори Дорс Венабили трябваше да отстъпи, когато докторът рече:

— Вашият син иска да види една жена на име Манела.

— Той не е в състояние да приема посетители — отсече Дорс.

— Точно напротив, в състояние е. Оправя се бързо. Освен това настоява, и то много упорито. Не зная дали ще бъде мъдро да му отказваме.

Тогава доведоха Манела и Рейч я приветства прочувствено и показа първите слаби признаци, че е щастлив след пристигането си в болницата.

Той направи към Дорс лек отпъждащ жест, който не можеше да бъде изтълкуван погрешно. Майката стисна устни и излезе.

И дойде денят, когато Рейч съобщи:

— Тя ще ме има, мамо.

— Да не очакваш да се изненадам, глупако? — възкликна Дорс. — Разбира се, че ще те има. Ти си единственият й шанс. Както сега е опозорена и изритана от сигурността…

— Мамо — каза Рейч, — ако се опитваш да ме загубиш, това е сигурният начин. Не говори такива неща.

— Мисля единствено за твоето добро.

— Благодаря, обаче сам ще мисля за своето добро. Аз не съм нечия индулгенция за порядъчност, така че, ако обичаш, престани да разсъждаваш по въпроса. Не съм голям красавец. Нисък съм. Татко вече не е Първи министър и произношението ми е съвсем като на човек от долната класа. С кое у мен би могла да се гордее? Тя може да си намери далеч по-добра партия, но иска мен. И, да ти кажа, аз също я искам.

— Само че знаеш каква е.

— Естествено, че знам каква е. Жена, която ме обича. Тя е жената, която аз обичам. Ето каква е.

— А преди да се влюбиш в нея, какво е правила? Разбрал си туй-онуй от онова, което е трябвало да върши, докато е била в нелегалност в Уай — и ти си бил една от нейните „задачи“. Колко още е имало? Ще успееш ли да живееш с миналото й? С нещата, които е изпълнявала в името на дълга? Сега можеш да си позволиш да се държиш като идеалист, само че някой ден ще се скарате за пръв път — или за втори, или за деветнадесети — и ти ще се изпуснеш и ще й викнеш: „Ку…!“