Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 109

— Както кажеш, Манела — съгласи се Рейч. — Ти си скъпата ми женичка и каквото кажеш за Уонда, става — и той пак приглади мустаците си.

Скъпата му женичка! Съвсем не беше лесно да я направи своя скъпа женичка. Рейч помнеше какво бе отношението на майка му към тази възможност. Ще ми говорят за кошмари! Не друг, а той сънуваше постоянно кошмари, в които трябваше отново и отново да се среща с разгневената Дорс Венабили.

5

Първият ясен спомен на Рейч след излизането му от предизвиканото чрез десперанцата изпитание бе, че го бръснат.

Почувства как виброострието се движи по бузата му и слабо рече:

— Бръснарю, не пипай около горната ми устна. Искам си пак мустаците.

Бръснарят, който вече беше получил указания от стария Селдън, му поднесе едно огледало, за да го успокои.

Седналата на леглото му Дорс Венабили каза:

— Остави го да работи, Рейч. Не се вълнувай.

Младежът веднага обърна очи към нея и се умълча. Когато бръснарят си отиде, Дорс попита:

— Как се чувстваш, Рейч?

— Скапан — промърмори той. — Толкова съм потиснат, че не мога да издържа.

— Това е последица от десперанцата, която са ти давали. Ефектът постепенно ще изчезне.

— Не ми се вярва. Колко мина оттогава?

— Няма значение. Ще отнеме известно време. Бяха те претъпкали.

Той неспокойно се озърна:

— Манела идвала ли е да ме види?

— Оная жена ли? — (После свикна да чува Дорс да говори за Манела с тези думи и този тон.) — Не. Още не си за посетители.

И като разгада изражението на лицето му, Дорс добави:

— Аз правя изключение, Рейч, защото съм ти майка. И за какво тая жена трябва да идва? Не си много за гледане.

— Това е още една причина да я видя — промърмори Рейч. — Искам да ме види в най-лошото ми състояние — той обезсърчено се обърна на хълбок. — Искам да спя.

Дорс Венабили поклати глава. По-късно същия ден тя каза на Селдън:

— Не знам какво ще правим с Рейч. Станал е съвсем неразумен.

Селдън отвърна:

— Той не е добре, Дорс. Дай му възможност да се съвземе.

— Непрекъснато мрънка за оная жена, как й беше името?

— Манела Дюбанка. Не е трудно за помнене.

— Мисля, че планира да имат общо домакинство. Да живее с нея. Да се ожени за нея.

Селдън вдигна рамене:

— Рейч е на тридесет — достатъчно е възрастен да решава сам.

— Навярно трябва да кажем нещо като негови родители.

Хари въздъхна:

— Сигурен съм, че вече си го казала, Дорс. И щом вече си го казала, сигурен съм, че Рейч ще направи каквото той иска.

— Това ли ти е последната дума? Смяташ да не си мръднеш пръста, докато той се кани да се ожени за такава жена?

— Какво очакваш да сторя, скъпа? Манела спаси живота му. Нима вярваш, че Рейч ще го забрави? Ако е там въпросът, тя спаси и моя живот.

Последните думи наляха масло в огъня. Дорс рече:

— И ти също я спаси. Квит сте.

— Не може да се каже…

— Разбира се, че може. Тия вагабонти, военните, които сега управляват Империята, щяха да я заколят, ако ти не се беше намесил и не им бе продал оставката си и своята поддръжка, та да я отървеш.

— Макар и да съм квит с Манела, което не мисля, че е вярно, Рейч не е. И, Дорс, скъпа, на твое място много бих внимавал да не използвам такива злощастни определения, за да опиша нашето правителство. Времената днес не са толкоз спокойни, както когато управляваше Клеон, и винаги ще се намерят доносници, дето ще повторят какво са те чули да говориш.