Читать «Бисерчето» онлайн - страница 2

„Имам само една болна дъщеря, която никога не е работила. Двете живеем в една стая на булевард Дондуков, от двадесет години съм пенсионерка“ — честно сподели жената.

„Може ли да ми напишете двете си имена, адреса и телефона?“ — попита Симеон Павлов.

„Телефон нямаме, защото е скъпо. Пък и кой ще ни търси, ние не сме нужни на никого“ — усмихна се.

Сега мъжът забеляза в очите на жената светлина, каквато не беше срещал от много години у хората около себе си: „Вие сте едно бисерче, защо се подценявате? С какво мога аз да ви бъда полезен?“ — той извади една банкнота от 50 лева и я остави на масата пред жената.

„Благодаря ви, толкова ни трябваха пари да платим електричеството, че може да ни го спрат!“ — зарадва се на дарението.

„И се въздържахте да не си вземете сама?“

„А как ще вляза в Небесното царство при Бога, ако открадна чужди пари?“ — тя едва сега забеляза, че къщата не е на беден човек.

…След четири седмици във вестник „Трета възраст“ се появи съобщение с благодарствени думи към Християна Трънкова, пенсионерка, 75 годишна, в затруднено семейно и социално положение, намерила портфейл с документи и много пари, и ги предала на собственика. Съобщението беше кратко, изписано със ситни букви, едва забележимо. Но то светеше като бисерче в океана от вестникарски съобщения за бедност, алчност, суета, корупция в днешното царство тук, на земята.

Информация за текста

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10441]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00