Читать «Белите ангели» онлайн - страница 2

Позната възрастна жена ми разказа следната трагикомична история: Една вечер взела силно успокоително и заспала много дълбоко. Когато се събудила, забелязала, че част от долната й зъбна протеза липсва. Изплашила се и отишла в спешна медицинска помощ. Направили й две рентгенови снимки и двама рентгенолози установили наличието на чуждо тяло в хранопровода й. Заявили, че се налага незабавното му изваждане със сонда — операция, която се правела с пълна упойка. Само че пропуснали дребната подробност да й направят тест за алергии. Събудила се с ужасяващо сърцебиене и с усещането, че не може да си поеме въздух. Никой не разбрал, че е дошла в съзнание. Първото, което чула, било весел глас: „Леле, тая я изпуснахме! Я й виж пулса!“ Това, което потресло пациентката, било, че гласът звучал така, сякаш просто на някого е изкипяло кафето или се е пуснала бримка на нечий чорапогащник. Възрастната жена оцеляла, въпреки медицинската интервенция. Най-печалното е, че се оказала пълна липса на чуждо тяло, а по-късно, когато чистила, намерила протезата си, паднала под леглото. Сега оперираната е развила страхова невроза от докторите, граничеща с параноя. За себе си е уверена, че е невъзможно да са сбъркали двама рентгенолози и че са решили да я оперират ей тъй, без нищо, за да си изкарат парици от една клинична пътека. Споделя с мен, че, ако й се наложи медицинска помощ, предпочита да се остави в ръцете на зоотехник или дори на наемни убийци на мафията, но не и да отиде на лекар. Може би, малко драматизира нещата, но не мога да я виня за това.

Друга жена сподели, че зъболекарят се направил на разсеян и й извадил съвсем здрав зъб, за да вземе повече пари за услугата си.

Като слушам подобни истории, добивам чувството, че болните са обрижвани от ято лешояди с милостта на Шекспировия лихвар Шейлок, готов да отреже от длъжниците си по унция живо месо. Горките ни измъчени и унизени тела!

Но нека не обобщаваме прекалено. Сред много занаяти има злосторници, мошеници и търгаши. Сред учителите, адвокатите, университетските преподаватели. Защо не и сред лекарите? С такива ще воювам, докато дишам и докато съм жива, независимо какво може да ми струва това и колко ругатни, оскърбления и простотии ще прочета за себе си във форумите на Интернет. Дотук, все пак, може би става дума за печални изключения, за гнилите ябълки в градината и за мършата сред стадото.

Какво да кажем, обаче, ако стигнем до извода, че цялата здравна политика на българското правителство е отвратителна гавра с човешкото достойнство и прилича на добре организирано масово убийство?!