Читать «Безръкото момиче» онлайн - страница 2
Братя Грим
На другия ден царят отишъл в градината и започнал да брои плодовете. Видял, че липсва една круша, и попитал градинаря къде е тя.
— Миналата нощ в градината влезе дух; той беше без ръце, откъсна една круша от дървото и я изяде — отговорил градинарят.
— А как е преминал през рова? — попитал царят. — И къде е отишъл после?
— Някой се спусна от небето в белоснежна одежда и преведе духа през рова. Може би беше ангел и аз се изплаших.
— Ако наистина е така, както казваш — казал царят, — тази нощ ще дойда в градината да пазя заедно с теб.
Когато се стъмнило, царят отишъл в градината, взел със себе си и свещеника, за да поговори с духа. В полунощ девойката излязла иззад храста, приближила се до дървото и отново изяла една круша. Но до нея бил ангелът в бяла одежда. Тогава свещеникът отишъл при девойката и попитал:
— Дух ли си ти или човек?
— Не съм дух, ала съм изоставена от всички. Само Бог е с мен.
— Щом си изоставена от всички — казал царят, — аз ще те взема при себе си.
Царят я отвел в двореца и понеже била красива и скромна, влюбил се в нея и скоро се оженили.
Минала една година, царят трябвало да отиде на поход. Той оставил младата царица на грижите на майка й и казал:
— Ако царицата роди, веднага ми съобщи за това с писмо.
Царицата родила прекрасен син. Майка й написала на царя писмо и го пратила по вестоносец. Вестоносецът пътувал дълго и тъй като бил много изморен, легнал да си почине край един ручей и заспал. В същия миг дошъл дяволът, който искал да стори зло на добрата царица, и подменил писмото с друго. В него пишело, че царицата е родила таласъм. Царят прочел писмото, много се натъжил, но изпратил отговор, че трябва да се грижат за царицата както преди, докато той се върне. Вестоносецът взел писмото и тръгнал по обратния път, ала отново легнал да си почине на същото място и дяволът пак подменил писмото с друго. В него пишело, че царицата и детето й трябва да бъдат убити.
Като прочела писмото, майката на царицата много се изплашила и понеже не повярвала на писмото, писала на царя още веднъж. Отговор обаче не получила, защото всеки път дяволът оставял в джоба на вестоносеца лъжливо писмо, а в последното пишело, че като доказателство за изпълнената заповед на царя трябва да запазят езика и очите на царицата.
Горчиво заплакала старата майка на царицата, че трябва да пролее невинна кръв. Тогава тя заповядала да убият през нощта един елен самец, да отрежат езика му и да извадят очите му. Скрила ги и казала на младата царица: