Читать «Безбожникът» онлайн - страница 8

— Бяхме излъгани и заблудени — отвърна Митра. — Очаквахме македонецът да се лута като дете, изгубено в овощна градина. Вместо това той удари бързо и безмилостно като разярена пантера. Сардис падна, други градове отварят портите си. И Ефес е вече негов.

Дарий вдигна печата и го стисна в ръце.

— Плодовете на Граник — добави Митра.

Дарий кимна в знак на съгласие. Граник… Името обсебваше мислите му, когато беше буден и превръщаше сънищата му в кошмари. Беше пренебрегнал съвета на своя гръцки наемник Мемнон и беше изпратил войска, която да пресрещне Александър; тя беше унищожена, а гръцките наемници — избити или изпратени в робство в сребърните мини на Македония.

Дарий зашепна молитва. Трябваше да последва съвета на Мемнон и да не позволява на войската си да влиза в битка с Александър. Малко го утешаваше фактът, че отвън, на мястото за екзекуции, беше набита на кол покритата с восък глава на персийския военачалник.

— Какво можем да направим? — попита Дарий. — Ако се срещнем в битка с Александър, няма ли да стане втори Граник? Но не можем и да оставим звяра да броди необезпокояван.

Митра внимателно наблюдаваше господаря си. Беше уверен и спокоен. Дарий му вярваше напълно. Нали именно той разкри предателството на Багей и предупреди гордия и самодоволен Цар на царете да не влиза в битка с Македонеца. Дарий искаше да знае истината, затова щеше да я чуе.

— Александър е въодушевен — Митра се приведе над масата, вперил поглед в царя. — Превзел е Сардис и царската съкровищница. Мемнон е заел пристанището на Милет, а гърците нямат флота — той остро се изсмя. — Е, поне не такава, с която да се похвалят. Нашите кораби могат да подпомагат Мемнон, колкото се наложи.

— Ами Ефес? — възрази Дарий. — Ефес падна, а той е съвсем близо до Милет.

— Господарю — отвърна Митра, — ефесците се смятат за елини, а македонците считат за варвари. Демократите ще вземат властта и няма да искат да я дадат. Ефесците не искат да заменят един господар с друг. Един гръцки поет сравнява градовете на Елада с пчелни кошери — всеки жител има жило и го използва срещу съседа си.

— Не се интересувам от гръцка поезия — отвърна Дарий.

— Аз също, но когато стане дума да се вземат глави, да се предизвикат метежи, или да се предизвика бунт и недоволство…

Дарий се приведе напред.

— Можем ли да го направим?

Митра обхвана с жест всичко около себе си.

— Имаш злато и сребро. Александър може да контролира града, но ние имаме шпиони там.

— В Ефес?

— Кентавърът, господарю — Митра леко се усмихна. — Е, така го наричаме.

— Виждал ли си този шпионин?

— Не. Той е един от малцината, които наистина остават в сянка — Митра реши да каже на господаря си само онова, което се налагаше: личността на Кентавъра беше негова тайна и той нямаше да я издаде на никого.

— Защо го наричат така?

— Него ли, господарю? Може да е жена.

— Кентавърът! — настоя Дарий.

— Това е легендарно същество — отвърна Митра. — Получовек-полукон. Според митовете кентаврите живеели в Тесалия. Гръцкият герой Херакъл ги изтребил.