Читать «Без светлина» онлайн - страница 34

Може би със самоубийството си Тислър бе изказал личното си мнение за заблуждаващото „трябва да бъде“. Може да е решил, че това е едно шибано понятие — или може би е сметнал, че малкото натискане на спусъка е точно тази фина настройка, необходима, за да завърши пълният цикъл на това „трябва“.

Когато телефонът на бюрото му иззвъня, той се стресна. Сърцето му се сви при мисълта, че има още събития, свързани със зловещата смърт на Тислър. Наближаваше един часа. Мина му през ум да не отговаря, макар че никога не го бе правил. Остави го обаче да звънне шест пъти. Все още с кърпата в едната ръка, той неохотно вдигна слушалката.

— Ало.

— Маркъс?

Беше женски глас, не на Дор, не можеше веднага да го познае. Умът му започна да преобръща различни гласове.

— Да — каза той, очаквайки да долови някакъв по-ясен признак. А после изведнъж стана предпазлив, дори му се стори, че тя може да затвори, без да проговори отново.

След това се чу мъжки глас.

— Грейвър, обажда се Виктор Ласт.

Грейвър веднага позна гласа, макар че не го бе чувал от осем години. Гласът на Ласт се отличаваше със своята мекота, дори нежност и особения си акцент. Ласт беше син на британци, които притежаваха параходна кантора във Веракрус, в Мексико и Ласт бе израснал там. Произношението му беше една невероятна смесица от няколко езика.

— Е, това се казва изненада, Виктор — рече Грейвър. Беше предпазлив.

— Ами, да, сега съм в града — каза Ласт. — Помислих си, че трябва да ти се обадя.

Грейвър долови глухия звук, когато Ласт се опитваше да закрие микрофона с ръка, говорейки с някой до него, вероятно жената, която първа се бе обадила.

— А, виж какво — обърна се Ласт отново към него, — ами, искам да поговоря с теб. Може ли да пийнем нещо някъде?

— Виктор, улучваш ме в неподходящо време. В момента имам много проблеми във…

— Всъщност най-добре ще бъде тази нощ — прекъсна го Ласт. Гласът му звучеше спокойно и естествено, сякаш Грейвър му се бе обадил и го молеше да се срещнат, когато на Ласт е удобно.

Това учтиво разминаване с реалната ситуация породи още повече подозрения у Грейвър. Той погледна кухненската кърпа в ръцете си. По дяволите.

— Добре. Къде си? На север? Юг?

— Мисля, че най-доброто място е там, където по-рано се срещахме — небрежно каза Ласт. Грейвър забеляза как избягна да произнесе името.

— То още ли е там?

— Разбира се.

— Късно е. Ще бъде затворено.

— Проверих това — каза Ласт. — Ще е отворено.

— Добре — примирено рече Грейвър. — След двайсет минути ще съм там.

— Двайсет минути — каза Ласт и затвори телефона.

9.

Малкото кафе „Ла Чита“ бе само на една пресечка от канала, близо до забоя в предградието, което никога не се променяше. Двете унили палми все още стояха край мръсната оранжево-червена врата, а огромните им груби стволове се издигаха върху малкия отрязък буренясала земя между изкорубения тротоар и каменната сграда. Една-единствена ивица розова неонова светлина все още обточваше двата дълги предни прозореца, а през кръглото отворче на вратата все още можеше да се надникне към тъмния интериор, преди да се влезе.