Читать «Без светлина» онлайн - страница 278

Грейвър наблюдаваше как на петдесет ярда Ледет намаля скоростта на алфа ромеото край пистата и спира пред отворените врати на хангара, където Редън оставяше „Пилат“. Вътре в хангара Нюман се бе облегнал на стената и следеше Ледет само на седемдесет и пет фута. На сто и трийсет ярда от него, вътре в главния хангар, където Грейвър вече се бе легитимирал и внушил на четиримата служители там колко е важно да им помогнат и да мълчат, Ремберто и Мъри навличаха яркооранжевите работни комбинезони на двамата механици, които обикновено караха малката цистерна. Ремберто не откъсваше очи от един друг служител, който беше зад стъклена преграда и носеше слушалки. Мъжът даде знак на Ремберто с палеца нагоре.

— Ето го — каза Ремберто, вдигайки ципа на комбинезона. — Току-що се е обадил по радиото за цистерната с гориво.

Мъри предаде това по своя радиотелефон на Грейвър и Нюман също го чу. Мъри и Ремберто се изкачиха към високите седалки на зареждащия камион. Мъри седна зад кормилото и потегли от сянката на хангара. Зад тях, далеч от вратата, групичка мъже — двамата шофьори, един механик и диспечерът — наблюдаваха развиващия се сценарий, сякаш това беше някакво невинно зрелище.

Слънцето блестеше по „Пилат“, докато Редън зави в края на пистата и започна да се движи назад към хангара.

Сложил слънчеви очила, Ледет слезе от алфа ромеото и се облегна на предната броня, наблюдавайки как Редън се приближава на деветдесет градуса спрямо хангара и после рязко изви, за да насочи самолета към отворените врати. Придвижи го почти до входа. Воят на турбовитловия двигател се засилваше с приближаването му до хангара, отеквайки срещу металните стени. След това Редън изключи двигателя и виенето постепенно започна да отслабва.

Надничайки през процеп в спойките на металните листове, Нюман наблюдаваше как Редън, с безизразно зад авиаторските очила лице, започна да прибира разни неща от кабината, готвейки се да отвори вратата. Нюман премести поглед към Ледет, който се изправи до колата, но не се отмести, докато от другата му страна, зад самолета, цистерната започна да се приближава.

Нюман видя, че Редън се смъква от седалката, а после масивната врата зад кабината се повдигна и плъзна по тялото на самолета.

— Ей, Рик — извика Редън и врътна глава към Ледет да се приближи. Ледет се поколеба. Цистерната се приближаваше към крилото на самолета и хич не му се искаше да бъде близо до Редън, когато извадеха пищовите. Той само тайнствено посочи към цистерната.