Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 58

Асен стана, отиде при една дървена ракла, изписана с ярки зелени и сини цветя, извади оттам едно желязно ковчеже и като изсипа от него куп лъскави бели пари върху масата, преброи ги и каза:

— На. Вземи тия двеста аспри. Дай си кесията. И да не чувам вече лоши работи. Инак — Селви не е далеч. Разбра ли?

— Разбрах — отвърна весело Иванко.

Царицата влезе с пламтяща борина в ръка. За полите й се държеше малкият Асен. Като видя снажния момък, детето извика като птичка. Иванко се хвърли към него и го вдигна във въздуха, след това обсипа с целувки черните му къдри.

— Остани да вечеряш с нас — каза Елена.

Момъкът се замисли. Тая вечер болярът Николица заминаваше за Дръстър. Жена му оставаше сама и щеше да го чака.

Той въздъхна, поклати глава съкрушен и отказа под някакъв благовиден предлог.

Когато излезе навън, дълъг, ликуващ смях отекна в нощта.

Глава XV

Златната мозайка на Хризотриклиниума сипеше ослепително сияние в очите на двамата пратеници. Те се оглеждаха смутени наоколо си, несвикнали на източния разкош, на обилното велелепие, с което се обграждаха императорите на Визанс. Мрамори, злато и сребро, яспис и оникс, златоткани килими, кристали и безценни камъни се сливаха в шеметна красота, за която на Запад нямаха никаква представа.

Двамата алемански рицари си мислеха с горчивина за каменните плочи, с които бяха постлани огромните хладни и мрачни зали на техните наследствени замъци. Зиме, за да им е топло, те постилаха студения под със слама. А килимите и кадифените завеси стояха повече сгънати в раклите на майките и съпругите им, отколкото да кичат тесните прозорчета, издълбани в дебелите стени. Рицарските замъци бяха повече крепости, кули, създадени за бран, отколкото жилища за приятен живот. А тук, в богатия Изток, в приказния Константинопол, людете умееха да използуват красотата на живота.

Маркграф фон Баден се ослуша. Някъде далече се чуваше тиха, неспокойна и гореща музика, която ту се засилваше, ту изчезваше, прибулена от сподавени гласове. Той се спогледа с другаря си, графа фон Насау, и дигна рамене, сякаш искаше да каже: тия хора не си дават труд да бързат. Колко ли ще чакаме още?

Изведнъж те трепнаха. Двама сановници внезапно изникнаха от закритото с копринени завеси преддверие и застанаха важно и тържествено от двете страни на престола, който бе затулен от златоткана завеса, обсипана с безценни камъни. Варягите дигнаха алебарди в чест на пристигащите знатни велможи. Когато братът на императора, севастократор Алексей, се появи, следван от людете си, всички се поклониха дълбоко.

Алеманите го изгледаха внимателно. Това ли бе Исак Ангел? Изведнъж всички паднаха на колене с наведени чела и прострени ръце. Двамата пратеници на император Фридрих се огледаха и не видяха никого. Все пак и те последваха примера на останалите.

С бързо движение един от сановниците отмахна блестящата завеса и алеманите видяха императора, седнал връз престола, облечен в златоткана туника, с пурпурни обуща и диадема на челото.