Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 44

Отново условният знак.

И леките колесници отхвръкнаха като изпуснати стрели. Но Иваница виждаше всичко като през гъста, трептяща мъгла. По едно време се наведе ниско над ухото на Теофила и прошепна:

— Кои са ония тримата с Ефросина?

— Неотлъчните й роби: логотет Изидор, търговецът Никифор и протостратор Йоан.

Иваница въздъхна и отправи взор към бягащите колесници. Пак спечелиха Сините.

— Защо се гневя? — се попита недоволен момъкът. — Какво от това, че ония тримата са там? Още по-добре.

И все пак едно дълбоко разочарование смразяваше сърцето му. Обърна се внезапно. Пъстрите очи бяха устремени точно в него. Хетерата се усмихна, кимна леко с глава.

Обзе го безумно желание да скочи и да отиде при нея. Но той наведе глава и упорито се загледа в една точка.

След това двама яки борци сплетоха мургавите си тела. Със затаен дъх тълпата следеше изкусната борба. Единият беше висок, сух мъж с гладки мускули — силни като челик. Другият бе по-нисък, по-набит, с едри мишци и врат на бик. Като хищни зверове те се дебнеха, приближаваха, за миг кръстосваха лактите си и отново се спущаха. При всеки сполучлив удар тълпата ревеше от възторг. Иваница се увлече, протегна врат, повдигна се от скамейката.

От лявото ухо на високия шурна кръв. Ниският беше вече със смазано, посиняло око. Страшните удари зачестиха. Малкият залиташе с пребити гърди. Сухият получи един юмрук в корема и падна. Всички скочиха на крака.

Иваница се обърна. Ложата отново беше празна.

Долу изнасяха припадналия борец. После дойде ред на борбите с диви животни. По арената припнаха пясъчножълти лъвове и пъстри леопарди. Пълната ромейка, която стоеше вляво от Йоаница, стана и си отиде с мъжа си.

— Миналата година една лъвица прескочи оградата и разкъса един старец — каза Теофил — оттогава много жени вече се боят да присъствуват на тия борби.

Лъвовете гневно биеха земята с опашките си и от време на време глухо изръмжаваха. Леопардите къдреха муцуните си като огромни сърдити котки.

Когато срещу тях се затекоха въоръжените с дълги остри мечове борци, животните за миг се струпаха накуп — изплашени и смутени. След това една лъвица дигна яростно тежката си лапа и се спусна.

Боецът ловко отбягна удара и леко я рани в бедрото. Грозен рев разтърси Хиподрома. Няколко жени станаха побледнели и разтреперани, готови да бягат. Два леопарда вкупом се хвърлиха напред. С изкусна отбрана бойците ги повалиха. Тогава един едър млад лъв пъргаво рипна и събори война, който беше срещу него. Отново всички наскачаха и протегнаха шии, за да видят по-добре.

Иваница, развълнуван и потресен, затвори очи. Отляво и дясно навалицата го притискаше с диви, възбудени викове. Една девойка наблизо се преви надве, жълта като восък. Набързо я изнесоха. В това време долу бойците с отчаяна дързост се мъчеха да изтръгнат полумъртвия воин от лапите на звяра. Най-после един умел удар прониза гърлото му и царственото животно падна тежко на земята. Твърде наскоро всички останали хищници се наредиха бездиханни около него.