Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 15

Но когато господ иска да погуби някого, първо му взема ума.

Дали гордост замъгли ума на прославения воин, дали в жилите му заговори древната българска кръв на охридските боили, дали някакво тайно споразумение с Асена и Петра му даде дързост, ала в Одрин, вместо да продължи похода срещу българите, Алексей Врана поведе наемниците срещу Цариград.

Мамеше го императорската корона, която не прилягаше за челото на страхливи честолюбци. Врана загина след дълга борба срещу войските на василевса, докато неговите побягнаха при българите.

Четвъртия път вече сам Иска Ангел реши да застане начело на войските си.

Беше лятото на 1186 година. Неочаквано гъста мъгла закри с мрачевината си напредващите ромейски отряди. Те промениха посоката си и се явиха там, където Асен не ги очакваше.

Взел бързо и смело решение, Асен оттегли цялата си войска отвъд Истъра, при приятелските кумански племена.

Исак Ангел сметна това за отстъпление и поражение на българите. Изгори кръстците по нивите им и се върна победоносно в Цариград, забравил завета на Василий II.

През есента Асен и Петър отново минаха Истъра заедно с безброй кумански конници.

Борбата продължаваше.

Глава V

През есента на 1187 година император Исак Ангел се отправи към София, за да се поклони на мощите на свети Йоана Рилски, наскоро върнати от унгарския крал Бела. Придружен от многобройни войски, той смяташе да продължи своя поход, за да нападне България откъм западната страна.

Тежка зима затрупа хемските проходи с дълбок сняг, изличи планинските пътеки, заледи реки, из друмищата се явиха огромни глутници. Византийските войски останаха да зимуват в София. Исак Ангел се върна към топлото очарование на Пропонтида, към радостите на лова и състезанията в Хиподрома.

Ала през пролетта, когато люлякът покри с обилен уханен цвят Хема, василевсът потегли през Етрополския проход към Търновград.

Първата голяма, силна крепост, която се изпречи на пътя му, бе Ловеч.

Напразно войските на Исак се опитваха да сломят юначната съпротива на българите. Претъпкани с храбри бранници, яките непристъпни бойници се издигаха в небесата, сякаш искаха да стигнат надоблачните висоти. А пролетните води на придошлия Осъм течаха буйни и гневни, като не позволяваха на врага да го преброди под смъртоносния дъжд на българските стрели.

Крепостта се отбраняваше от Асен и братята му.

Три месеца изминаха в напразни нападения. Българите бяха добре снабдени с храна и оръжия. Съпротивата им беше несломима. Пътят за Търново — мощно защитен. Исак Ангел се надяваше поне на един малък успех, за да може да сключи мир с непокорните българи и да се върне към Цариград, където го теглеше жаждата му за тържества и веселби. Той не можеше да живее без влудяващата наслада на състезанията на Хиподрома, без пантомимите на танцьорките, без радостите на лова.

Не, Исак Ангел не бе роден за бранен живот, за борба и победи. Неговите лични изгоди бяха по-важни от нуждата на държавата. Забавите и лекотата на цариградските нрави бяха по-силни от чувството му за дълг и чест.