Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 115

— Иванковите люде не ми създават грижи… — отвърна Калопетър. — Други, по-важни неща смущават сърцето ми… На нас отвсякъде още гледат като на случайни натрапници. Държавата ни не е призната от никого. Ето как Фридрих Червената брада се подигра с нас, забрави договора си и ни заряза. Ако не бяхме достатъчно силни да се браним сами, щяхме първи да изпитаме яростта на Исак Ангел след заминаването на кръстоносците. Тъй както си изпатиха нещастните сърби при Морава… Всичко, което Неман бе спечелил с кървава бран през времето, когато бяхме съюзници, слизайки надолу към Средец и Долна земя, сега го загуби отново. Това му бе печалбата от приятелството с Фридрих. Червената брада си замина да си гледа работите в Палестина, а нас ни остави на произвола. И Неман като нас не е признат между господарите на тия земи. Смятат ни само за някакви бунтовници, които лесно могат да бъдат усмирени при една победна война. Исак Ангел се показа лош бранник при Верея, когато едва се спаси от стрелите ни, ала бе добър военачалник при Морава. И сега сърбите дълго още ще си останат в старите тесни предели, които владеят от заселването си тука. Това, което става с тях, утре може да се случи с нас. Затова всеки гледа първом да е добре с византийския император, а после с някакви си бунтовници, непризнати от никого. Така е. Нас ни трябва законно царство. И светия папа в Рим ще ни прати царски венец…

Царят изгледа втренчено логотета, който бе извърнал смаяно лице към него.

— Белота, би ли се съгласил на едно опасно и смело предприятие?… Да заминеш тайно за Рим и да изложиш моето желание пред папата?

Логотетът се поклони.

— Щом това е заповед, аз я изпълнявам.

Царят простря ръце към него, потупа го по раменете.

— Аз разчитам на твоята преданост, Белота. Князът се изчерви от радост. Да служи на Асеновци и великото им дело бе смисълът на целия му живот. Ала той не можа да се стърпи да не промърмори на сбогуване, свеждайки тялото си в нов поклон:

— Все пак бих предпочел, преди да замина, да знам, че Николица и другарите му са нахранили рибите на Етъра… Ще пътувам по-спокоен…

— Нека оставим на божията велика промисъл да отреди съдбата им, Белота. Аз не желая да мърся ръцете си с предателска кръв… Не желая нищо друго, освен това, да мога заедно с Иваница да предам на малкия Йоан Асена, когато възмъжее, един чист царски венец и една призната държава… Другото ще го свърши той…

Целият двор се заливаше от смях. Евнухът Дисипад съобщаваше с остроумни забележки явяването на всеки новопристигнал гост. Две джуджета му съперничеха в духовитостта и се надпреварваха в остротите и глумите:

— Ето кира Минодора:

— Всички млади моми са дъвка в устата й!

— Пристига кир Леонтий…

— Показа юначество само с вървежа си!

— Иде кира Сиглитикия…

— Прилича на слънцето. Далеч от нея — замръзваш. Близо до нея — изгаряш…

— Ето и новия патриций… Кир Алексий Йоан.