Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 998

Царят отвърна бързо:

— Имаш право. Комнините не могат да се месят повече в нашите работи. Аз реших. Ще изпратя майка си в манастир…

Някакъв остър вик пресече словата му.

— Пази се, господство ти!

Севастократорът внезапно се дръпна, наведе глава. Стрелата профуча до самото му ухо. Втора одраска ръката му. Трета се заби в коня му. В гъстия лес отекна шум на боричкащи се тела. Добрил отчаяно и високо викаше за помощ.

Калоян гневно издърпа стрелата от плешката на цвилещия жребец.

Огледа се. Михаил Асен, цял сведен върху коня си, летеше напред по широката пътека. Зави надясно. Още малко, и щеше да се скрие зад един завой.

Тогава човекът, който не дръзваше да се прицели ни в бягаща сърна, ни в плахия заек, който жалеше и най-дребната животинка на земята, спокойно дигна лъка си.

Стрелата звънна съдбовно.

Михаил Асен подскочи връз седлото, улови с две ръце острието, което се бе забило в шията му. Кръв обагри бялата му атлазена туника.

И се строполи на земята.

* * *

Гората се изпълни с изплашени призиви. Звуци от рог дълго и тревожно зовяха. Всеки тичаше и се блъскаше в другия, без да разбира какво става. Загарите лаеха яростно възбудени. Конете се дърпаха от ръцете на ездачите, пръхтящи неспокойно.

Десислава усети как леден мраз сковава устата й. Нито един вик, нито един въпрос не можа да се изтръгне от побледнелите й устни. Тя само стискаше трепетно ръце, заслушвайки се в страшните слова, които ехтяха от всички страни.

— Злополука. Станала грозна злополука при лова!…

От по-преди научените люде разнасяха с ловко усърдие грозната вест.

— Някой от високите гости паднал убит!…

— Незнайна стрела улучила за зла чест един от ловджиите…

Най-сетне отвсякъде се издигнаха гласове:

— Калоян загинал!

Тогава внезапно Десислава намери в себе си сили. Тя се извърна към Ирина. Царицата приближи към нея коня си. Лицето й бе замръзнало в дълбока тъга. Двете жени едновременно скочиха на земята. Ирина протегна ръце към младата вдовица. Ала севастократорицата гордо я отблъсна.

— Разбирам…

— Каква зла съдба, Десиславо… Имай упование в бога, за да преживееш този страшен час. Калоян е мъртъв. Какво нещастие, какво неизмеримо нещастие…

Големите очи на Десислава станаха зли като на разярена вълчица. Страните й се зачервиха като в треска.

— Бог ми е свидетел, Ирино, че никога никой предател не ще плати по-скъпо черната си измама…

Тя млъкна. Изведнъж лицето й стана по-бяло от снежен крин. От гората се зададе мрачно шествие, което наближаваше с бавни крачки малката полянка, където бяха събрани жените. Четирима ловджии държеха ниско носило, връз което бе проснато мъртво тяло, покрито с окървавен плащ.

Подире им следваше мълчалива, изплашена тълпа оръженосци и зевгари, боляри и войводи. Кучетата завиха дълго и зловещо. Мнозина високо заплакаха. Севастократор Петър се приближи, прекръсти се, вдигна плаща.

Два женски вика изпълниха гората.

Единият на безумна радост.

Другият на грозна изненада.