Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 983

Без радост и възторг българите очакваха новата царица-дете. Спомените за Анна, благочестивата и велика съпруга на Йоан Асена, не можеха още да се изличат от паметта им. Като не обичаха Ирина и сина й, тъй те не можеха да изпитат привързаност и към младата невяста, която идваше в царския дом.

Ирина чувствуваше това. И все по-стръвна ненавист я обладаваше към народа, който я усещаше чужда и нежелана. Но колко по̀ се мъчеше с добро или зло да привлече тоя народ, да го покори под властта си, толкова повече той се отдръпваше чужд, студен, враждебен.

Придружена от дъщеря си Анна, царицата разглеждаше покоите на младата невяста и слушаше докладите на шивачите, художниците и ваятелите, ала мисълта й бе далеч, обзета от непрестанни грижи и тревоги.

Ласкарис събираше в Мала Азия огромна войска. Такава не бе имал никога дори и баща му Ватаци. Борбата щеше да бъде страшна. За живот или смърт. Много видни боляри и войводи тайно роптаеха и прокобяваха поражение. Двама-трима заплатиха с главите си дръзките слова. Други избягаха в Бояна.

Мисълта на царицата се прехвърли към онова бунтовно гнездо, което я изпълваше с най-гореща ненавист. Ах, ако не бе оня самонадеяник там, къде щяха да се отправят очите на всички недоволници, които се осмеляваха да злословят за делата й… Ако Десислава не бе успяла да избяга, подпомогната от париците на селото, което принадлежеше към манастира, в който бе заточена, и до днес Калоян щеше да свежда чело в примирено покорство. Ала от Бояна идеха все по-лоши вести.

Открито, пред всички, певците славославели дръзкия севастократор като освободител на българското царство от игото на Ирина и зетя й…

Тя затвори за миг очи, стисна пестници. Трябваше да се свърши с това размирно котило. Нямаше вече никаква надежда, че ще се възвърне Средец към държавата, Калоян трябваше да бъде премахнат. Тогава бунтовниците около него сами щяха да се разпръснат, а останалите без водачи войски щяха да се предадат. Особено след една победа над никейците…

Севастократорица Анна гледаше учудено майка си, която не отговаряше на въпросите й, тъй унесен бе погледът на царицата, тъй далеч от всичко наоколо й.

— Питах те дали невястата ще хареса това синьо стъкло по прозорците. Не прави ли стаята малко тъмна…

— Невястата е твърде млада, за да почне още отсега да харесва и да не харесва… — отвърна разсеяно Ирина и бързо добави. — Къде е мъжът ти?

— Отиде да приеме куманските вождове… Ала каза, че ще ни настигне тука. Да… Ето го, чувам гласа му.

Севастократор Петър влезе бързо и приближи до жена си и тъща си с мрачно нагрочени вежди:

— Венгрите почват да усукват… Току-що получих вест, че като ново условие за сватбата и съюза искат да отстъпим Браничево и Белград на васала им Ростислав… Само това ни липсваше. Народът ще вдигне бунт. Едно време те ни дадоха тия два града като зестра на царица Анна, а сега правят тъкмо обратното. Ние трябва да им даваме зестра… За какво? За гуреливата им невяста. Та тя дали знае още сама да си реше косите… Десетгодишно дете!