Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 12

Всички погледи се обърнаха към Тодора, който се изчерви, побледня и отново пламна. С приемането на новото име той щеше да продължи и делото на Петър Делян, внука Самуилов, на Петър Бодин, внука на Косара, Самуиловата дъщеря…

Петър… връзката между това, което е било, и това, което ще бъде…

Един свещеник се яви с царска багреница в ръце. Млад войвода носеше пурпурни обувки. Княз Белота поднесе върху кадифена възглавничка златен венец. Като в сън Тодор се приближи, приближи олтара, остави да го облекат и обуят, сведе глава пред треперещите ръце, които държаха искрящия венец над челото му. След това прие светото причастие, царското миро и застана строг и величествен пред позлатената решетка на иконостаса.

После се обърна към Асена и му подаде ръка.

— Това, което сме заедно подели, пак заедно ще го свършим.

Радостни викове се разнесоха сред пламъка на свещите и гъстите облаци тамянен дим:

— Да живее Петър цар! На многая лета!

Викът се предаде от уста на уста и в миг се разля сред огромната тълпа, която се трупаше край бреговете на Етъра:

— Да живее Петър! Да живее цар Калопетър!

Царят се появи на прага на черквата.

До него стоеше първият му помощник и съуправител.

Хиляди ръце се кръстосваха в ням трепет, сякаш искаха да досегнат невероятното видение, огромен вик разтърси въздуха и отекна хиляди пъти в огромните скали, издигнали на плещите си властелските домове. Някои падаха на колене, други хвърляха гугли и калпаци, някои плачеха, някои се прегръщаха…

Като ясна звезда искреше царският венец и се отразяваше в светлозарната багреница, в алените талази на мантията…

Като разбунено море се издигна огромен вик:

— Да живее Петър! Да живее Асен! На многая лета!

Тримата ромейски владици, които бяха поканени да осветят църквата, а после заставени да издигнат йерей Василий в чин архиепископ, побледняха. Те разбраха какво ги чака, ако се върнат в епархиите си. Те бяха осветили черква в чест на прославения гръцки светец Димитрий Солунски. Те бяха сложили основите на новата българска държава. За това дело по-сетне единият от тях плати с главата си.

Докараха двата царски коня. За Петър беше оседлан бял жребец. Асен се метна на алестия. Под внезапната тежест жребецът се възправи на задните си крака и се подхвърли няколко пъти във въздуха. С леко и уверено движение Асен го усмири, после вдигна високо десница. Това бе знак, че ще говори.