Читать «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956» онлайн - страница 2

След като приех не като позор, не като кошмарен сън този чудовищен свят, в който прекарах единадесет години и почти го обикнах, а сега вече, по силата на щастливия поврат, станах пълномощник на мнозина в по-сетнешните им разкази и писма — може би ще съумея да изнеса нещо от костите и месото — от още всъщност живото месо, от живия тритон?

В тази книга няма измислени лица, нито измислени събития. Хората и местата са назовани с истинските им имена. Ако са посочени с инициалите им, това е по лични съображения. Ако изобщо не са назовани, то е само защото човешката памет не е запазила имената им — иначе всичко бе именно така.

Тази книга не е по силите на един човек. Освен това, което изнесох от Архипелага — собствената си кожа, паметта си, ушите и очите си, — материал за тази книга получих от разказите, спомените и писмата на —

[списък от 227 имена]

Не им изказвам тук лична признателност: това е наш общ задружен паметник на всички изтезавани до смърт, на всички убити.

От списъка бих искал да посоча хората, които и положиха много усилия, за да ми помогнат да снабдя този труд с библиографски опорни точки от книгите в днешните библиотечни фондове или от отдавна иззетите и унищожените, така че издирването на запазен екземпляр изискваше голяма упоритост, да изтъкна още повече онези, които ми помагаха да крия този ръкопис в тежки мигове, а след това го размножаваха.

Но не е настъпило още времето, когато ще мога да ги назова:

Редактор на тази книга трябваше да бъде старият соловчанин Дмитрий Петрович Витковски. Ала прекараният там половин живот (точно така — „Половин живот“ се наричат неговите лагерни мемоари) го бе докарал до преждевременен паралич. Вече загубил говора си, той можа да прочете само няколко завършени глави и да се убеди, че всичко ще бъде разказано.

А ако още дълго не просветне свободата в нашата страна, самото четене и предаване на тази книга ще крие голяма опасност — така че и на бъдещите читатели ще трябва с благодарност да се поклоня — от името на ония, загиналите.

Когато пристъпих към тази книга през 1958 г., не ми бяха известни ничии мемоари или художествени произведения за лагерите. В процеса на работата до 1967 г. постепенно се запознах с „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов и със спомените на Д. Витковски, Е. Гинзбург, О. Адамова-Слиозберг, на които в изложението се позовавам като на литературни факти, известни на всички (така ще стане в края на краищата).

Въпреки намеренията си, противно на волята си, дадоха безценен материал за тази книга, запазиха много важни факти и дори цифри, и самия въздух, който са дишали: чекистът М. Я. Судрабс-Лацис; Н. В. Криленко — главен държавен обвинител в продължение на дълги години; неговият наследник А. Я. Вишински със своите юристи съучастници, сред които особено внимание заслужава И. Л. Авербах.

Материал за тази книга предоставиха и тридесет и шестимата съветски писатели начело с Максим Горки, автори на позорната книга за Беломорканал, възпяла за пръв път в руската литература робския труд.

ПЪРВА ЧАСТ

ТЪМНИЧНА ПРОМИШЛЕНОСТ