Читать «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956» онлайн - страница 1221

530

„Былое“. 2/14, 1907, стр. 82. — Б.а.

531

Смело заявявам, че спрямо наказателните експедиции без съд и присъда (потушаването на селските въстания през 1918–1919 г., Тамбов до 1921 г., Западен Сибир до 1922 г., Кубан и Казахстан — 1930 г.) нашето време е изпреварило вече несравнимо размаха и техниката на царските наказания. — Б.а.

532

Впрочем това не са маловажни подробности (Е. Н. Ковальская. „Женская каторга“. ист.-рев. б-ка, Госиздат, 1920, стр. 8 — 9; Г. Ф. Осмоловский. „Карийская трагедия“. М., 1920). Сегеда удря и оплюва офицера съвсем без нищо, поради „нервноклиничната обстановка“ на каторжниците. След случая жандармският офицер (Масюков) моли политкаторжника (Осмоловски) да извърши над него следствие. Началникът на каторгата (Бобровски) умира в разкаяние пред каторжниците. (Ех, да имахме и ние такива съвестни тъмничари!) — Б.а.

533

Обяснение на Иля Еренбург. — Б.а.

534

Списание „Былое“. 2/24, 1917, писмо на Л. А. Ратаев до Н. П. Зуев. По-нататък се описва и цялата обстановка в Русия на свобода: „Никъде не съществуваше тайна агентура и волнонаемно разузнаване (освен в двете столици — А.С), в краен случай наблюдението се осъществяваше от преоблечени с цивилни дрехи жандармски подофицери, които при това забравяха понякога да си свалят шпорите… При тези условия беше достатъчно революционерът да пренесе дейността си извън столиците, за да останат… (действията му) непроницаема тайна за Департамента на полицията. По такъв начин се създаваха типични революционни гнезда и разсадници на пропагандисти и агитатори…“

Нека нашите читатели сами преценят до каква степен се отличава това от съветското време. Преоблечен като файтоиджия, с бомба под капака на седалката във файтона, Егор Сазонов престоява цял ден пред централния вход на Департамента на полицията (!!!) в очакване на министъра Плеве, за да го убие — и никой не му обръща внимание, никой не го запитва! Каляев, още неопитен, в напрегнато нервно състояние, престоява цял ден пред дома на Плеве на Фонтанка, сигурен, че ще го арестуват — а не го и докосват!… О, криловски времена!… Така не е трудно да се прави революция. — Б.а.

535

Зависи с каква мярка се мери! Пишат за Василий Курочкин, че 9-те години от живота му след закриването на списание „Искра“ били за него „години на истинска агония“, останал без своя печатен орган! А ние изобщо не смеем и да мечтаем за свой печатен орган — абсолютно не разбираме: имал е отделна стая, тишина, маса, мастило, хартия и никакви обиски, и никой не му е прибирал написаното — за каква всъщност агония може да се говори? — Б.а.

536

Дяков описва случай на такова „творчество“. Дмитриевым и Четвериков излагат пред началството сюжет на замислен роман и получават одобрението му. Оперът следи да не ги използуват за обши работи. Сетне тайно ги извеждат от зоната („за да не ги разкъсат бандеровците“) и там те продължават да пишат. И това е поезия, записвана под плоча. Но къде ще е този роман? — Б.а.

537

Преследването им по времето на Хрушчов отслабва само в строгостта на присъдите, но не и по същество (вж. Седма част). — Б.а.