Читать «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956» онлайн - страница 1220

517

Между другото Каракозов е имал брат. Какво трябва да стане с брата на този, който стреля срещу царя, според нашата мярка? А ето как е наказан: „заповядано му е занапред да се нарича Владимиров“. И никакви ограничения нито в имуществото, нито в жителството. — Б.а.

518

„Лев Толстой в воспоминаниях современников“. ГИХЛ, 1955, г. 1, стр. 180. — Б.а.

519

При това, между другото, в хода на съдебното следствие е установено, че Анна Улянова е получила от Вилнюс шифрована телеграма: „сестра ти е опасно болна“, което означавало: „чакай оръжието“. Анна не остава учудена, въпреки че няма никаква сестра във Вилнюс, и, кой знае защо, предава телеграмата на Александър. Ясно, че е съучастничка, това би й коствало у нас десетка. Но не я привличат дори под отговорност! По същото дело е установено, че другата Анна (Сердюкова), екатеринодарска учителка, е знаела направо за подготвяното покушение срещу царя, но е мълчала. Какво би следвало за такова нещо у нас? Разстрел. А на какво я осъждат? На две години… — Б.а.

520

Впрочем на Сахалин е имало и политически. Но как така не се е случило да бъде изпратен там поне един забележителен болшевик (а и меншевик)? — Б.а.

521

Представете си Большая советская энциклопедия да печата емигрантска статия за Бердяев! — Б.а.

522

Освобождава я от каторгата Февруарската революция. Затова пък от 1918 г. нататък чека я арестува няколко пъти. Тя минава през дългогодишния Голям Пасианс на социалистите, изтърпява самаркандското, ташкентското и уфимското си заточение. По-нататък следата й се губи в някой от изолаторите за политически затворници и някъде е разстреляна (според слухове — в Орел). На Запад за нея е публикувана книга с фотографии: всичките ни буйни революционери в скромната си съветска бедност по време на самаркандското заточение — и защо сега не бягат?… — Б.а.

523

По книгата на В. Л. Андреева„Детство“. М., „Советский писатель“. 1966. — Б.а.

524

Тук и по-нататък — по неговата автобиография в Енциклопедичния речник на Руския библиографски институт „Гранат“. М, т. 41, ч. 1, стр. 237–245. — Б.а.

525

„Товарищ губернатор“. „Новый мир“. 1966, 2. — Б.а.

526

Привеждам този пример заради роднините, невиновните роднини. Самият Тухачевски сега е издиган у нас в нов култ, който не смятам да поддържам. Той жъне това, което е посял — нали той ръководи смазването на Кронщат и потушаването на Тамбовското селско въстание. — Б.а.

527

„Лев Толстой в воспоминаниях современников“. ГИХЛ, 1955, т. 2, стр. 232-233. — Б.а.

528

„Былое“ (т.е. „Минало“ — Б. пр.), 2/14, февраль 1907. — Б.а.

529

Същата статия в „Былое“, стр. 45, не отрича тези факти. — Б.а.