Читать «Ангелинка» онлайн - страница 4
Елин Пелин
Леля Станка и леля Дъмша се засмяха и казаха нещо одобрително, но аз нищо не чух. Не можах да стоя повече от срам. Повърнах се и избягах при овцете.
На другия ден леля Дъмша и Ангелинка заминаха, без да мога да ги видя още веднъж.
Но дълго време след това, когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено.
И до днес още, когато си спомня за тая мъничка Ангелинка, не мога да разбера истина ли беше това, или сън.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5284]
Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00