Читать «Алоха ое» онлайн - страница 5

Имаше нещо по-неуловимо и тайнствено, което тя си спомни и което едва сега започваше да разбира — обаянието на мъжа, който е само мъж и нищо друго, мъжествен мъж. Дороти се опомни, внезапно засрамена от мислите, които й бяха минали през ума. Страните й поруменяха, но кръвта бързо се оттегли и момичето побледня при мисълта, че никога вече няма да го види. Носът на парахода вече пореше водата и задната палуба се изравни с края на пристана.

— Ето го Стийв — каза баща й. — Махни му за сбогом, Дороти.

Стийв я гледаше с копнеещ поглед и видя в лицето й нещо, което не бе виждал преди. По бликналата на лицето му радост тя разбра, че и той е разбрал. Във въздуха кънтеше песента:

Обичам те.

Ще те обичам, докато се срещнем пак.

Нямаше нужда да говорят, за да си кажат това, което искаха. Пътниците около Дороти хвърляха гирляндите от цветя към приятелите си на пристана. Стийв протегна ръце с умолителен поглед. Тя измъкна своя венец през главата си, но той се бе заплел в гердана от източни перли, който Мервин, един възрастен захарен крал, бе окачил на врата й, докато ги отвеждаше с баща й с колата си към пристанището.

Тя задърпа гердана, но той не се отделяше от венеца. Параходът се движеше неотклонно напред. Стийв беше точно под нея. Сега беше моментът. В следващия миг щеше да го подмине. Тя изхлипа и Джереми Самбрук я изгледа въпросително.

— Дороти! — викна той остро.

Тя решително дръпна гердана и сред дъжд от перли цветята паднаха в ръцете на любимия й. Дороти го гледа, докато сълзи премрежиха очите й и тя зарови лице в рамото на Джереми Самбрук, който

забрави любимите си статистически данни и се чудеше защо момиченцата толкова бързат да пораснат. Тълпата продължаваше да пее и песента заглъхваше в далечината, все още пропита от чувствената любовна нега на Хаваите, но думите се впиваха в сърцето на Дороти като остриета, защото бяха неверни.

Аlоhа о, Аlоhа о,e ke onaona no ho ika lipo.

——

1 Прегръщам те, ахой ао, и ще се срещнем пак.

Информация за текста

Jack London

Aloha Oe, 1908

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 30 април 2003

Публикация:

Джек Лондон, Разкази и новели

Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987

Анелия Бошнакова, Сидер Флорин, преводачи, 1987

Борис Дамянов, Желяз Янков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев, преводачи, 1963

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2230]

Последна редакция: 2006-12-18 09:17:27