Читать «Алоха ое» онлайн - страница 4

Изведнъж със свито сърце се досети, че знае защо. Какво бе чула един ден? Да, разбира се, на чая у мисис Стантън, онзи следобед, когато дамите от „мисионерското общество“ бяха поканили жените на сенаторите. Мисис Ходжкинс, високата руса жена, зададе въпроса. Картината изпъкна живо в паметта й: широката веранда, тропическите цветя, безшумните прислужници азиатци, бръмченето на многото женски гласове и въпросът, който мисис Хода

——

1Х а у (хавайски) — ниско тропическо дърво, известно на Американския континент под името махагон. В. пр

кинс бе задала на групата край нея. Мисис Ходжкинс години наред не бе се откъсвала от континента и очевидно искаше да се осведоми за свои стари приятелки на острова от моминските години. „Как х во стана със Сузи Мейдуел?“ — попита тя. „О, изобщо не я виждаме вече — отговори й друга жена. — Тя се омъжи за Уили Купеле.“ Тогава жената на сенатора Берънд се засмя и поиска да знае защо женитбата е накарала приятелките на Сузи да скъсат с нея. „Хапахаоле — беше отговорът. — Той беше мелез, разбирате ли, а ние от островите трябва да мислим за децата си.“

Дороти се обърна към баща си, решила да опита.

— Папа, ако Стийв дойде някога в Съединените щати, може ли да ни дойде на гости?

— Кой? Стийв?

— Да, Стийвън Найт — ти го познаваш. Само преди пет минути се сбогува с него. Може ли, ако някога попадне в Съединените щати, да ни дойде на гости?

— Не, разбира се — отвърна кратко Джереми Самбрук. — Стийвън Найт е хапахаоле, а ти знаеш какво значи това.

— О — въздъхна Дороти и усети безсилно отчаяние да се промъква в сърцето й.

Стийв не беше хапахаоле — тя знаеше това; но знаеше също, че в жилите му има частица тропическо слънце и то беше достатъчно, за да не може да се ожени за нея. Странен свят! Ето например достопочтеният А. С. Клегхорн се бе оженил за мургава принцеса от рода Камеамеа и въпреки това мъжете считаха за чест познанството си с него, а на следобедните чайове у тях можеха да се видят най-изключителните жени от свръхизключителното „мисионерско общество“. А ето че със Стийв беше друго. Никой нямаше нищо против той да я учи да кара сърф, да я води за ръка през най-опасните места на кратера на Килауеа. Той можеше да вечеря с нея и с баща й, да танцува с нея, да бъде член на комитета, който трябваше да им осигури приятно прекарване; но понеже в жилите му имаше тропическо слънце, не можеше да се ожени за нея.

А пък и той с нищо не се издаде. Трябваше да й каже, за да знае. Беше толкова хубав. Образът му изплува пред мисления й взор и тя започна да се наслаждава несъзнателно на изяществото на великолепното му тяло, на прекрасните му плещи, на неговата сила, с която така леко я повдигаше на коня, носеше я сигурно през тътнещите вълни или я мъкнеше с пикела си по острия вулканичен хребег на Дома на слънцето.