Читать «Айсберг(bg)» онлайн - страница 7

— Той трябва да не е наред, за да прави това — забеляза Доувър сухо.

Коски не отговори. Грабна отново предавателя и гневно закрещя:

— Подай сигнал на пилота на оня хеликоптер и му кажи да не се опитва да кацне, докато ние си пробиваме път през триметрови вълни. Кажи му, че не поемам отговорност за каквито и да е безумни действия от негова страна.

Коски почака няколко секунди, а очите му не се отлепяха от хеликоптера:

— Е?

В отговор високоговорителят изпращя:

— Пилотът благодари много за вашата грижа, господин капитан, и почтително моли да поставите на разположение няколко души, които да осигурят принадлежностите за кацане в момента, когато той докосне меката подложка.

— Учтив мръсник — изсумтя Доувър. — Това не може да му се отрече.

Коски изпъна брадичката си с още един сантиметър, стисна като с менгеме тръбичката на лулата и измърмори:

— По дяволите учтивостта! Съществува възможност този идиот да разбие големичко парче от кораба ми.

После Коски сви рамене примирено, взе мегафона и изкрещя:

— Боцмане, готови ли са вашите хора да осигурят тази птица в момента на кацането й? Но за бога, внимавайте, докато самолетът кацне напълно на меката подложка, и осигурете присъствието на аварийния екип!

— В момента — измърмори Доувър — не бих си сменил мястото с ония момчета там заради всичките сексбогини на Холивуд.

Коски изчисли, че „Катауаба“ не може да се движи право срещу вятъра, защото силното люлеене на кораба би обрекло самолета на сигурно разбиване. От друга страна, ако корабът се движеше в другата посока, големите вълни не биха позволили на хеликоптера да кацне на меката подложка. Но годините, прекарани в командване и вземане на правилни решения, както и опитът му за управление на самата „Катауаба“ правеха решението му въпрос на рутина.

— Ще ги приберем по посока на вятъра и с нос, обърнат срещу вълните. Намали скоростта и коригирай посоката — заповяда Коски.

Доувър кимна отсечено и изчезна в кабината на щурвала. Върна се след няколко минути и извика:

— Носът срещу вълните, както е заповядано, и дръжте кораба стабилен, доколкото морето позволява!

Притиснати от студения спазъм на мрачно предчувствие, Коски и Доувър се взряха в яркожълтия хеликоптер, който минаваше през мъглата по посока на вятъра и се приближаваше към кърмата на „Катауаба“ под ъгъл тридесет градуса над широкия килватер на кораба. Въпреки че вятърът шибаше силно юлисиса, пилотът някак успяваше да го задържи в хоризонтално положение. След като измина тридесет метра, машината започна да намалява скоростта, докато най-после спря във въздуха, като се носеше подобно на колибри над издигащата се и падаща мека подложка за кацане. На Коски му се стори цяла вечност хеликоптерът да поддържа височината си, докато пилотът проверява високата точка на перката на катерното витло всеки път, когато се издигаше на гребена на преминаваща вълна. Тогава, когато меката подложка за кацане внезапно достигна най-високата си точка, пилотът на хеликоптера върна обратно регулаторите и юлисисът слезе ловко на „Катауаба“ в същия миг, в който кърмата залитна надолу в основата на следващата вълна.