Читать «Айсберг(bg)» онлайн

Клайв Къслър

Айсберг

( книга 3 от "Приключенията на Дърк Пит")

Всред студените води на Северния Атлантически океан патрулен самолет на бреговата охрана забелязва тайнствен кораб, погребан в огромен айсберг. Когато Дърк Пит и доктор Хънуел от Националната подводна и морска агенция на САЩ се добират до мястото, те откриват, че това е яхтата на известния учен геолог Кристиян Фирие, изобретил ядрената сонда. Сонда, която сериозно ще размести частните финансови империи. Но Фирие и екипажът му са жестоко избити, а Дърк Пит се озовава в центъра на безупречно замислена икономико-политическа конспирация, чийто ходове се направляват от мощен компютърен център. И разбира се, от шепа милиардери, жадни за още власт и богатство.

Пролог

Сънят, предизвикан от наркотика, преминаваше в небитие и момичето започна мъчителна борба, за да дойде отново в съзнание. Бавно отварящите се очи срещнаха бледа и неясна светлина, а противната воняща смрад нахлу в ноздрите й. Беше без дрехи, голият й гръб се опираше на влажната жълтеникава, покрита с мръсотия стена. Все повече се събуждаше и се опитваше да се убеди, че това около нея го няма, че е някаква небивалица. Тогава изведнъж, преди да е успяла да се пребори с обземащата я паника, жълтата гадост от пода се надигна и се заизкачва по бедрата на беззащитното й тяло. Ужасена до безумие, тя започна да крещи като умопобъркана, докато гнусотията пълзеше все по-нагоре по голата й потна кожа. Облещи очи и отчаяно опита да се бори. Беше безполезно — китките на ръцете и глезените й бяха приковани към покритата с тиня повърхност на стената. Бавно, много бавно ужасната мръсотия запълзя по гърдите й. И тогава, тъкмо когато неописуемият ужас докосна устните на момичето, трептящ рев и призрачен невидим глас проехтяха в тъмната стая.

— Прощавай, че прекъсвам четенето ти, лейтенант, но дългът зове.

Лейтенант Сам Нет рязко затвори книгата, която държеше.

— Дявол да го вземе, Рап — каза той на мъжа с киселото лице, който седеше до него в пилотската кабина на бръмчащия самолет, — винаги когато стигам до интересна част, ти ме прекъсваш.

Младши лейтенант Джеймс Рап се наведе към книгата. На корица й бе изобразено момиче, което с мъка се държеше на повърхността на басейн с жълтеникава мръсотия. Рап заключи, че това се дължи единствено на огромните й плаващи гърди.

— Как можеш да четеш такава глупост?

— Глупост? — Нет направи мъчителна гримаса. — Не само нарушаваш спокойствието ми, младши лейтенант, но се мислиш и за мой литературен критик! — Вдигна в мнимо отчаяние големите си ръце. — Защо винаги ми назначават втори пилот, чийто примитивен мозък отказва да приеме съвременния стил и изисканост? — Нет се пресегна и постави книгата на грубо изработена полица, закрепена към страничния плот на закачалка за дрехи. На полицата лежаха и няколко оръфани списания, показващи голо женско тяло в многобройни прелъстителни пози, от което ясно следваше, че литературният вкус на Нет не е насочен стриктно към класиката.

Нет въздъхна, след това се изправи в седалката си и надникна към морето през предното стъкло.