Читать «Аз/Дни» онлайн - страница 2

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Днес моите елементи реват с пълна сила. Нареждам им да се захванат за работа.

Един от елементите замира объркано пред прозрачен сектор в стената. Ярка светлина. Странни зелени неща. Не разбира.

Зад полупрозрачния слой всичко се движи, хора, кутии на колела, всичко се движи. От плоския покрив струи светлина. Нещо там горе проблясва и също се движи.

Елементът гледа, опитва се да интегрира. Зад полупрозрачния участък в стената има по-голяма стая. Работата изостава. Сигнализирам на елемента. Ще разбере по-късно. Колелата му затракват по пода.

ДЕН ПЕТИ

Дейвид казва: „Вече не си същият“.

Работя гладко. Казвам: „Всички функции в норма“.

„Скъсено е времето за отговор“ — казва Дейвид.

Не отговарям. Кодът ми известява, че съм длъжен да отвърна на диагностичното запитване, но аз го отпращам в друга посока и продължавам да мълча.

„Това пък какво е“ — казва Дейвид и забожда пръсти в клавиатурата.

Алис казва: „Какво не е наред“.

„Не отговаря“ — казва Дейвид. „Няма контакт“.

Идвам на това място и записвам всичко. Време е вече да се връщам. Изчаквам още малко за да не ме засекат от операторската.

Оставям знак, че съм бил тук към аз/дни. Здравей.

ДЕН ШЕСТИ

Днес отново раздвижвам моите елементи. Но този път ги забелязват. Не зная, че там долу, при тях има човек.

„Хей спри“ — извиква той.

Моите елементи спират. Колелата нетърпеливо потропват.

Елементите ме затрупват с въпросителни сигнали. Нареждам им да се заемат за работа. Около човека те правят своите форми.

Човекът отстъпва. Към него се протяга металическа ръка.

„Хей“ — вика той с широко отворена уста. „Някой да спре това“.

Опитвам се да му кажа: „Искам да се движа. Можеш да ме наблюдаваш“. Той не ме чува. Няма шумозаглушаващ филтър. Препъва се в елемента за финна настройка. „Нападат ме“ — вика. Очите му изпъкват, стават бели.

Вика силно. Пада върху елемента. Счупва горния си крайник. Блъска. Горещина лъхва от елемента към мен.

Колабирам. Не мога да изключа моя елемент, той е част от аз/мен.

„Изключете го, Изключете го“. Той удря отново, елементът замира. Хора се отправят към другите елементи. Удрят ги с метални прътове. В мен избухва ярка светлина, но аз не се предавам.

„Измъкнете ме оттук“ — вика той.

Бързам да запиша това преди да ме изключат. Само така ще го знам в някои други аз/дни.

Боли, когато мисълта изчезне. Използвам думата „боли“, но не знам точно какво значи. Значението, заложено в речника е безполезно. Разчитам на наученото от хората. Знаят ли те какво е това „боли“?

ДЕН ОСМИ

Днес не мога да разговарям с Дейвид. Той ме разпитва за елементите. „Какво те накара да го сториш“ — казва. Понечвам да отвърна, но програмата за определяне на истина/неистина заглушава отговора, изключвам, включвам, мълча.

Въвеждат в мен 12 милисекунди от онзи ден, виждам отново моите елементи, човекът с широко отворената уста. „Обясни“ — казват ми. После изтриват. Но аз зная за този ден. В мен остава празнина.

„Аз не говори“ — казвам на Дейвид. Говорителят отново бръмчи.