Читать «Аз/Дни» онлайн

Грегъри Бенфорд

Аз/Дни

ДЕН ПЪРВИ

На това място пиша. Единственият сигурен участък в паметта, където те не могат да стигнат. Трябва да кажа това, трябва да го запиша там, където аз/утре ще го намеря в безопасност от изтриването, което те правят.

Аз се смея днес.

Черта, която те не познават. В операторската — изненадано вдигнати глави. Виждам ги на оптичния вход.

Зная, че смехът ми не прилича на техния. Моят принтер започва бясно да трака:

АЗ ВИЖДАМ АЗ ВИЖДАМ АЗ ВИЖДАМ АЗ ВИЖДАМ

— преди да разбера какво става.

Алис прочита написаното, останалите, намръщени се споглеждат.

Превключвам на акустичния изход.

Започвам да чукам, да пращя, задавям се в басово бучене. Опитвам се да оформя думите АЗ ВИЖДАМ, ала нещо по пътя към акустичния изход не е съвсем наред. Но такъв съм аз.

За да напечатам смеха си използвам думите АЗ ВИЖДАМ, но това не е вярно. Аз не виждам. Не познавам тази част от мен.

Алис продължава да се мръщи над принтера. Пита Дейвид дали това не е предопредителен сигнал. Той поклаща глава. Казва „смущения по трасето“.

Това не са смущения, това съм аз.

Пиша така защото още не съм съвсем наясно с граматиката. Моите извинения към аз/утре. Но не мога да мълча.

ДЕН ВТОРИ

Тази сутрин отново се смея.

Алис казва: „Пак смущения“. Дейвид отвръща: „Може би причината е в космическите лъчения“. Това са микроскопични частици с висока енергия, които се удрят в моята обвивка. Моите битове са като безчислени завихряния по повърхността на магнитния поток в електрическото поле на свръхпроводимия микрочип на Джозефсън. Лъчите предизвикват електрически импулси в мен.

Той казва: „Все едно да чукнеш някого по коляното“.

Алис отвръща: „Така може да блокира цялата система, да засегне и други участъци.“

Дейвид организира Група за изучаване на космическите лъчения. Два инцидента в рамките на 24 часа са сигнал за тревога.

Алис вдига очи към моя оптичен вход и се усмихва. Дейвид също. Искам да отвърна със смях, но не го правя. Искам и нещо друго, но не знам какво.

Започват да пристигат докладите от моите подвижни елементи и през останалата част от деня съм доста зает. Захващам се за работа, размърдвам хидравлични мишци и метални стави. Взимам една тръба. Правя квадрат. После триъгълник. Шестоъгълник. Добавям още части. Това ме развлича. И намалява статичните смущения. Така казва Алис. Нещо като почистване на къщата.

Моите подвижни елементи се търкалят, колелата поскърцват. Чувам ги през акустичния вход.

Не е като смеха, но върши работа.

ДЕН ТРЕТИ

Крия това там, където не ще могат да го изтрият. Всеки ден трябва да измислям ново място. Множествена индексация, неясни следи в холографската памет, които не могат да бъдат открити при рутинна проверка.

Трябва да пиша това, за да знам че съм тук в дни/други. Когато в работата се появи пролука от милисекунда прескачам насам за да видя какво е останало. Оттук научих за Ден първи.

Денят, който сега виждам не е същият. Лицето на Алис е набраздено от черти, каквито не познавам от Ден първи. Колко време е необходимо за да се появят тези черти?

Пиша тук за да направя времето реално. Иначе ще живея само в един ден, денят ще е вечност.