Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 14

— Права си — съгласи се Кале. — Трябва да се измъкнем оттук. Тъкмо затова ми е необходим вестник.

— Да не мислиш, че вътре ще пише нещо за това, как да се спуснем по голите стени на тази къща? — Ева-Лота се надвеси от прозореца, за да прецени разстоянието до земята. — Ще си счупим главите — продължи тя, — но това едва ли ще помогне.

Кале подсвирна доволно:

— Тапетите! Не бях се сетил за това. Те ще стигнат.

Той дръпна със замах увисналия от стената тапет. Ева-Лота го загледа учудено. Кале се наведе и пъхна хартията в тесния процеп под вратата.

— Рутинна работа — мърмореше си той под нос, докато извади джобното си ножче. Отвори най-малкото и най-тънко острие, пъхна го в ключалката и го завъртя. От другата страна на вратата се чу звън. Беше ключът, който падна на земята. Кале издърпа парчето тапет, и наистина, ключът беше върху него.

— Както казах, рутинна работа — рече скромно великият детектив, намеквайки, че дейността му като детектив го изправя всекидневно пред необходимостта да отваря по един или друг хитроумен начин затворени врати.

— О, Кале, ти си велик! — рече Ева-Лота зашеметена.

Кале отключи. Ето че бяха свободни.

— Но няма да си тръгнем, без да помолим червеникаквите за прошка — заяви момчето.

Той избра от богатото съдържание на джоба си парче молив и го подаде на Ева-Лота. И тя написа върху парчето тапет:

До празноглавците от Червената роза!

Вашите опити да отглеждате мъх се провалиха жалко. Чакахме точно пет минути и трийсет и три секунди да покълне нещо.

Повече не ни се чака. Писна ни. Вие, дребни сополанковци, нима не знаете, че Белите рози могат да минават през стени?

Те грижливо затвориха прозореца и закачиха куката от вътрешната страна. После затвориха вратата отвън и оставиха ключа в ключалката. А прощалното писмо забодоха на дръжката на вратата.

— Ето им материал за размисъл: прозорецът е затворен отвътре, а вратата отвън! Има да се чудят как сме се измъкнали — закиска се Ева-Лота възхитена.

— Една точка за Бялата роза — добави Кале и се засмя доволно.

Андерс не беше в гаража на Сикстен. Навесът беше тих и пуст както преди. Майката на Сикстен се гласеше да простира пране в градината.

— Не знаете ли къде е Сикстен? — попита Ева-Лота.

— Хм, допреди половин час беше тук — отвърна жената на пощенския директор — с Бенка, Андерс и Йонте.

Ясно беше, че червените са отвели пленника на по-сигурно място. Но къде? Отговорът се намираше непосредствено до тях. Кале го видя пръв. В тревата беше забит финландски нож, острието му пробождаше малка бележка. Беше ножът на Андерс. Кале и Ева-Лота веднага го познаха. А на бележката беше написана една-единствена дума: „Йонте“.

Явно белият предводител беше успял да приспи за миг вниманието на врага и да остави това кратко съобщение на бойните си другари.

Кале сбърчи чело дълбокомислено.

— Йонте — промърмори той, — това може да означава само едно: Андерс е отведен в дома на Йонте.

— Нима би могло да означава нещо друго? — присмя му се Ева-Лота. — Щом е при Йонте, то естествено е по-умно да напише Йонте, а не Бенка.