Читать «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)» онлайн - страница 2

Беси Блаунт — една от най-известните любовници на Хенри VIII.

Маргарет Тюдор — сестра на Хенри VIII, омъжена за Джеймс IV, крал на Шотландия, а по-късно за Гевин Дъглас, граф Ангъс; „Напаст във фуста“.

Мери Тюдор — дъщеря на Катерина Арагонска и Хенри VIII, наречена „Кървавата Мери“ заради преследванията на протестантите по време на нейното царуване.

Елизабет I — Кралица на Англия, дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн, наричана „Кралицата-девственица“, макар Шалот да твърди, че имал син от нея.

Франсоа I, крал на Франция — надарен, блестящ и похотлив.

Джеймс IV, крал на Шотландия — първият съпруг на Маргарет Тюдор.

Томас Уолси — син на месар от Ипсуич, учил в Оксфорд и направил блестяща кариера. Кардинал, архиепископ и пръв министър на Хенри VIII.

Мери Стюарт, кралица на Шотландия — внучка на Маргарет Тюдор и майка на Джеймс I, крал на Англия и Шотландия.

Дарнли — съпруг на Мери Стюарт.

Томас Мор — хуманист, учен. Министър на Хенри VIII, екзекутиран, защото се противопоставил на развода на Хенри с Катерина Арагонска.

Едуард VI — син на Хенри VIII и Джейн Сиймор, болнав, умира млад.

Граф Съри — от рода Хауърд. Сражава се на страната на Ричард III, помилван. Впоследствие се оказва най-способният военачалник на Хенри VIII.

Пролог

Убийството тропа на вратата ми всяка нощ. Когато небето потъмнее и пълната кървава луна се скрие зад облаците, Убийството нахлува в това огромно имение, за да прогони съня ми и насели сънищата ми с призраци, излезли от ада, и сцени на кървава и ужасна смърт. Чувам как привиденията се промъкват в мрака навън, докато гласът на вятъра се извисява в стон между клоните на дърветата. Долавям чаткането на призрачни копита върху посипаната с чакъл пътека, която води до входната врата. Лежа буден и чакам; при първия проблясък на лунна светлина се взирам през прозореца към мъжете и жените от моето минало, чиито души отдавна са потънали в мрака на вечността.

Те се събират под прозореца ми като призрачен хор — сиви сенки, по които още личат ужасни рани; виждам празните очи на тези, с които съм работил, играл, флиртувал, вечерял… както и на онези, които съм убил. (Смея да кажа, винаги в честна битка.) Луната се плъзга между облаците и облива синкавобледите им лица със сребриста светлина. Те се взират нагоре към нея с почернели устни и празни очни кухини; вият пронизително, канят ме да отида при тях. Аз винаги се усмихвам и им махам с ръка, а това ги кара да завият още по-силно. Те преминават през стените, изкачват се по голямото стълбище с дъбова ламперия, поемат по облицованата с дърво галерия, влизат в стаята и се струпват около леглото ми като армия безмълвни свидетели. Адът ги праща да ме отведат там. А аз мога само да ги гледам безмълвно — във всяко лице виждам част от миналото си.

Моят капелан, викарият на параклиса в имението, казва, че това се дължи на лакомията ми и на прекаляването с кларета, но какво ли разбира дъртият пръдльо? Аз ги виждам, а той — не. Той може би не вярва в демони, магьосници, духове и призраци, но аз вярвам. Твърде дълго съм живял с тези негодници, за да ги отричам. Спомням си веднъж как една жена-джудже в дрехи от жълт лен и бургундско червени обувки със сребърни токи реши да ми обяснява какво е убийство. Тя беше кралският шут в двора на кралица Мери. Познавате я — бледата, рижокоса Мери, която се омъжи за Филип Испански и смяташе, че той ще я дари с дете. Коремът й наистина се наду, но в него нямаше бебе. Горката „Кървава Мери“, която обичаше да затваря протестантите в железни клетки и да ги превръща в цвърчащи парчета лой над буйните огньове в Смитфийлд, близо до касапниците. Та това джудже, Бог ми е свидетел, забравил съм й името, твърдеше, че вечер небето почервенявало заради кръвта, пролята на земята още от времето на Каин, първия убиец. Друг човек, благочестив викарий (истинска рядкост!!!) веднъж се чудеше дали душите на убитите хора блуждаят цяла вечност между небето и земята. Дали се носят, чудеше се той, в някакво необятно пурпурно чистилище, както светулките или блуждаещите светлинки над блатата и мочурищата долу край реката?