Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 5

В реалния свят знаменитостите по това време са се заключили в стаите си, проверяват електронната си поща, оплакват се, че всички партита са еднакви, че бижутата на познатите им са по-големи от техните, че яхтата, която конкуренцията си е купила, изглежда страхотно… как е възможно?

Игор няма с кого да разговаря, но това не го вълнува. Победителят е сам.

Игор е преуспял собственик и президент на телефонна компания в Русия. Година по-рано си бе запазил най-хубавия малък апартамент в „Мартинес“ (където е задължително да платиш поне за дванайсет нощи, независимо колко ще останеш). Пристигна този следобед с частен полет, изкъпа се и слезе с надеждата да види една-единствена обикновена сцена.

Известно време бе обезпокояван от разни актриси, актьори и режисьори, но той имаше отличен отговор за всички:

— Don’t speak English, sorry. Polish.

Или:

— Don’t speak French, sorry. Mexican.

Някой се опита да упражни испанския си, но Игор прибягна до втори метод. Започна да записва числа в една тетрадка, за да не прилича на журналист (от когото се интересуват всички), нито пък на човек, свързан с филмовата индустрия. Носеше си едно руско икономическо списание (в края на краищата повечето не можеха да различат руския от полски или испански) със снимката на безинтересен бизнесмен на корицата.

Посетителите на бара смятат, че разбират добре човешката природа, и оставят Игор на мира, вземайки го за един от онези милионери, които отиват в Кан само за да си намерят нова любовница. След петия човек, седнал на неговата маса и поръчал минерална вода, твърдейки, че „няма друга свободна маса“, тръгва слух, че самотният мъж не е от филмовия или модния бизнес, и той бива причислен към категорията „парфюми“.

„Парфюми“ е жаргонната дума, която използват начинаещите актриси (или старлетките, както ги наричат в Кан) — лесно е да смениш марката, но понякога попадаш на истинска находка. Към „парфюмите“ ще пристъпят в последните дни на Фестивала, ако не успеят да завоюват нещо или някой от филмовата индустрия. Следователно онзи странен мъж с вид на богаташ може да почака. Всяка знае, че е по-добре да си тръгне с мъж (който може да се превърне в кинопродуцент), отколкото да отиде на следващото незначително парти и да изпълнява все същия ритуал — да пие, да се усмихва (най-вече да се усмихва), да се преструва, че не поглежда никого, докато сърцето й бие учестено, а стрелките на часовника се движат бързо, бляскавите галавечери са в разгара си, но тя не е поканена, докато въпросните мъже са.

Вече знаят какво ще кажат „парфюмите“, защото то винаги е едно и също, но се преструват, че им вярват:

А) „Аз мога да променя живота ти.“

Б) „Много жени биха желали да са на твое място.“

В) „Сега си още млада, но помисли за след няколко години. Време е да направиш някоя по-дългосрочна инвестиция.“