Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 14

Бръкнах в джоба си и напипах няколко банкноти и малко дребни пари. Извадих и му подадох един долар.

— Благодаря ти, Брад — каза той. — Цял ден капка не съм слагал в уста.

Пъхна долара в джоба на кърпената си жилетка, увиснала като на закачалка, и бързо закуцука нагоре към кръчмата.

Аз отключих кантората, влязох и докато затварях вратата след себе си, телефонът иззвъня. Замръзнах насред стаята и зяпнах телефона като глупак.

Той обаче продължи да звъни и аз вдигнах слушалката.

— Господин Брадшо Картър? — попита най-нежният глас, който някога съм чувал.

— На телефона — казах аз. — какво обичате?

Веднага разбрах, че не ми се обаждат от Милвил, защото всички ми викаха просто Брад. Освен това не познавах никого с подобен глас. Той напомняше сладкото мъркане на телевизионна красавица, рекламираща тоалетен сапун или козметични средства, и същевременно кристалните нотки на някоя принцеса от приказките.

— Вие ли сте Брадшо Картър, чийто баща имаше оранже-рия?

— Същият — отговорих аз.

— А вие не я ли поддържате?

— Не, не я поддържам.

И тук гласът изведнъж се промени. До този момент беше нежен и много женствен, а сега изведнъж стана мъжки и делови. Сякаш този, който говореше, си отиде и съвсем друг човек взе слушалката. И все пак, не знам по какви необясними причини, бях сигурен, че се е сменил само гласът, но не и човекът.

— Както разбрахме — прозвуча новият тембър, — вие сте свободен и ще можете да работите за нас.

— Да, може… — казах аз. — Но какво става? Защо ви се измени гласът? С кого говоря?

Въпросът ми беше глупав, защото, каквито и да бяха моите лични впечатления, никой човешки глас не би могъл да се промени така рязко и напълно. Нямаше начин да не бъдат двама души.

Въпросът ми не бе удостоен с отговор.

— Ние се надяваме — каза гласът, — че ще се съгласите да бъдете наш официален представител. Препоръките ви са отлични.

— Какъв представител? — попитах аз.

— Дипломатически — каза гласът. — Мислим, че това е точният термин.

— Но аз не съм дипломат. Нямам никакви…

— Не ни разбрахте, господин Картър. Съвсем не ни разбрахте. Изглежда, ще трябва да ви обясним някои неща. Ние сме установили контакти с много от вашите съграждани. Те ни служат по най-различни начини. Имаме например една група четци…

— Четци ли?

— Точно така. Хората, които ни четат. Четат ни най-различни неща. От най-различни области. Британската енциклопедия например, Оксфордския речник, разни учебници, литература и история, философия и икономика. И всичко е толкова интересно…

— Но вие можете сами да си четете тези неща. За какво ви са четци? Само трябва да си набавите книгите…

Гласът въздъхна търпеливо:

— Пак не ни разбрахте. Много бързате с изводите.

— Е, добре — казах аз. — Така да бъде. Нищо не разбирам. Какво искате от мен? Имайте предвид, че съвсем не ме бива да чета на глас.