Читать «Полетът на щъркелите» онлайн - страница 120

57

Когато се събудих, миризмата на кръв бе изчезнала. Лежах на един диван в градината на палата. Все още не разбирах какво става, когато една приятелска ръка ми подаде чаша чай. Милан Джуров седна до мен и без предисловия ми разказа историята си.

През шейсетте години Джуров бил обикновено циганско дете, което живеело в парижките околности. Свободен и щастлив номад. Само дето бил сирак. През 1963 г. го изпратили в сиропиталището към клиниката „Пастьор“ в Ньойи. Тогава бил на десет години. Пиер Сенисие веднага му инжектирал стафилококи в капачките на колената, за да ги инфектира. За да види какво ще стане. Операцията била извършена няколко дни преди „пожара“, предизвикан от хирурга. Но Джуров все пак успял да избяга. Бил единственият оцелял от опитната лаборатория.

Няколко седмици го лекували в една парижка болница и накрая му казали, че е вън от опасност, но че няма да може да расте повече. Така Джуров станал двойно различен — бил циганин и бил сакат.

Момчето получило държавна стипендия и се заело здраво да учи. Усъвършенствало френския си, научило български, унгарски, албански. Младият Милан решил да стане лекар и да работи на Балканите, където имало милиони цигани. Бил блестящ студент и на двайсет и четири години се дипломирал. Никога не се опитал да издири садиста, причинил му толкова зло.

В продължение на петнайсет години лекувал ромите до деня, в който позвъних на вратата му. Лицето ми смътно му напомняло някого. В момента не можел да си спомни кого, но впоследствие успял да свърже чертите ми с име и обстоятелства. И разбрал това, което аз още не знаех — кръвната ми връзка с Пиер Сенисие.

Когато се върнах от Африка и разговарях с него по телефона, Джуров ми зададе въпроси, на които не отговорих. Това затвърдило убеждението му. Разбрал също, че съм близо до целта. Взел самолета за Париж, където ме видял да се прибирам от Бреслерови сутринта на 2 октомври. Проследил ме до индийското консулство, успял да научи закъде ще пътувам и на свой ред подал молба за виза.

На 5 октомври сутринта Джуров продължил да ме следи и пред центъра на „Единен свят“ разпознал Пиер Доано/Сенисие. Знаел, че е дошъл моментът на последния сблъсък. За мен. За него. За другия. Но вечерта не успял навреме да проникне в мраморната обител. Обиколил градината, влязъл в къщата и накрая попаднал на завързаната и измъчена Мари-Ан. Освободил я и тя мигом се спуснала към подземието. Джуров хукнал след нея. Останалото знаех.

Беше шест часът сутринта. На свой ред разказах моята история. Когато свърших, Джуров не направи никакъв коментар. Изправи се и ми обясни плана си за следващите часове. През нощта бе открил Фредерик, който умрял в ръцете му, викайки майка си. След това се върнал в лабораторията и събрал труповете в главната зала, за да ги изгори. Чакаше ме да се събудя, за да запалим кладата.