Читать «Tchae khana (Крайпътна кръчма)» онлайн - страница 4

Обикалях из отломките, ровичках сред парчетата керамика и неусетно окъснях. А долу колкото и да обикалях не можах да открия раницата си. Започна да притъмнява.

Скитосвал цял ден, уморен и пригладнял едва се крепях на краката си. Затова реших да мина напряко, южно от върха.

Влачих крака унило, подтискайки глада и изведнъж попаднах в подножието на голяма камара от скали. Най-отгоре сякаш нарочно поставен от човешка ръка стоеше огромен камък. Така бях поразен от него, че не усетих как се озовах зад скалите.

А там се издигаше дълга и мрачна сграда, строена от големи дялани камъни. Имаше малки зацапани прозорчета, и разкривена табела, сменяла безброй пъти боята си. Надписът на табелата беше трудно различим, буквите се губеха из различните пластове боя. Щрифтът също беше странен — някаква смесица от латиница, кирилица, а имаше и някакви завъртулки подобни на арабско писмо. Въпреки това аз успях да разчета нещо като „Tchae Khana“. Бях готов да се закълна, че допреди малко пишеше „Чайна“.

Прималял от глад изобщо не разсъждавах над това, което бяха видели очите ми. Отдадох го на преумората и прекрачих прага.

Отвътре сградата беше още по мрачна. През мръсните стъкла не влизаше светлина, а заедно с пушека който се кълбеше навсякъде, помещението в което попаднах беше полутъмно. Можах да забележа няколко маси и група хора. Другите посетители ми се виждаха като сенки и силуети. От време на време дрехите и шапките им проблясваха в мрака като древни ризници и шлемове. Седнах на най близката маса и към мен веднага се спусна съдържателят.

Още преди да ме заговори нещо в главата ми прещрака, спомних си от къде са ми известни, камарата скали, надписът на вратата и самата сграда. Спомних си и най вкусната храна…

— Радвам се, че пак се отбихте. — усмихна ми се г-н Мелконян.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/509)

Последна редакция: 2006-08-10 20:39:44