Читать «Играта на Джералд» онлайн - страница 5

— Сега ще получиш един урок, горда ми красавице — каза той. Наистина го каза, като при това произнесе „красавице“ тъй, както би го произнесъл господарят от някоя блудкава викторианска мелодрама.

„Дай му да го направи тогава. Просто му дай и всичко ще свърши.“

Този глас тя познаваше много по-добре и смяташе да последва съвета му. Не знаеше и не й пукаше дали Глория Стайнъм³ би одобрила това; този съвет бе просто примамлив с абсолютната си практичност. Дай му да го направи и всичко ще свърши. Q.e.d..⁴

Сетне ръката му — неговата мека, късопръста ръка, чиято плът бе толкова розова, колкото и тази на върха на члена му — се протегна и сграбчи гърдата й, а нещо в нея внезапно подскочи като изопната жила. Тя рязко изхвърли нагоре гърба и таза си и отблъсна ръката му.

— Стига, Джералд! Отключи тези тъпи белезници и ме пусни да стана. Това нещо престана да бъде забавно от миналия март, когато снегът още не се беше стопил. Не се чувствувам възбудена, чувствувам се глупаво.

Този път я чу съвсем ясно. Тя го разбра от начина, по който пламъчетата в очите му изведнъж угаснаха като свещи под напора на силен вятър. Предположи, че двете думи, стигнали най-накрая до него, бяха „тъпи“ и „глупаво“. Той бе прекарал детството си като шишко с дебели очила и не бе ходил на среща с момиче до осемнадесетата си година, когато със строга диета започнал да успява в усилията си да задуши опасващите го тлъстини, преди те да задушат него. От втори курс в колежа досега животът на Джералд бе протекъл, както той се изразяваше, „що-годе под контрол“ (като че животът — неговият собствен живот все пак — беше някакъв бесен мустанг, който са му наредили да укроти), но тя знаеше, че гимназиалните му години са представлявали истински филм на ужасите, оставил у него дълбоко презрение към себе си и подозрителност към другите.

Успехът му като фирмен адвокат (и бракът му с нея — тя смяташе, че и това е изиграло някаква роля, може би дори решаващата) бе допринесъл още за възстановяването на самоувереността и самоуважението му, но според нея някои от кошмарите още не бяха окончателно заличени. Някъде дълбоко в съзнанието му хулиганите на класа все още го ритаха в занималнята и все още се присмиваха на неумението му да направи във физкултурния салон каквото и да е, освен няколко лицеви опори като момиче, а определени думи — например „тъп“ и „глупаво“ — отново връщаха всичко това, сякаш бе завършил гимназията едва вчера… или поне тя така предполагаше. Често й се струваше, че психолозите могат да бъдат невероятно тъпи за много неща, но относно упорството на някои спомени… — там нямат грешка. Някои спомени се впиват в човешкото съзнание като зли пиявици и определени думи — например „тъп“ и „глупаво“ — са в състояние мигом да ги върнат към трескавите гърчове на живота им.

Тя се приготви да усети болезнен срам от този удар под кръста и изпита задоволство — или пък беше облекчение, — когато не я споходи нищо болезнено. „Сигурно съм просто уморена от преструвки“ — помисли си Джеси и тази мисъл я наведе на друга: тя може би имаше своя собствена сексуална програма и ако беше така, то тази история с белезниците определено не фигурираше в нея. Белезниците я караха да се чувствува унизена. Самата мисъл за тях я караше да се чувствува унизена. О, да, някаква неспокойна възбуда бе съпътствувала първите експерименти — онези с шаловете — и при два-три от случаите тя изпита по няколко оргазма, което иначе й се случваше рядко. Въпреки това имаше и странични ефекти, на които не бе обръщала внимание, и това чувство на някакво унижение беше само един от тях. След всеки от тези ранни варианти на Джералдовата игра бе сънувала свои собствени кошмари. Събуждаше се от тях потна и задъхана, със стегнати на топки юмруци, заровени дълбоко между краката й. Помнеше само един от тези сънища, но и този спомен бе далечен и замъглен: тя бе абсолютно гола и играеше крокет, а слънцето изведнъж изчезна.