Читать «Звездите светят над нас» онлайн - страница 21
Сидни Шелдън
Най-важното, което Роджърс й каза, беше:
— Знаеш ли, в Глейс Бей има голяма жилищна криза. Това създава големи възможности. Ако бях двадесет години по-млад…
От този миг Лара гледаше на Глейс Бей с други очи — представяше си административни сгради и жилищни блокове на мястото на празните парцели. Изпитваше и въодушевление, и чувство на неудовлетвореност. Имаше мечти, но нямаше пари, за да ги осъществи.
Когато Бил Роджърс си замина, той й напомни:
— Помни — парите на другите. Желая ти късмет, хлапенце.
След една седмица в пансиона пристигна Чарлс Коун. Той беше дребен мъж над шестдесетте, спретнат, стегнат и добре облечен. Сядаше на вечеря заедно с другите наематели, но говореше много рядко. Изглеждаше потънал в свой собствен свят.
Наблюдаваше Лара, която си вършеше работата в пансиона усмихната и никога не се оплакваше.
— Колко време смятате да останете при нас? — попита го Лара.
— Не знам точно. Може би седмица, може би месец — два…
Чарлс Коун беше загадка за Лара. Нямаше нищо общо с другите пансионери. Тя се опитваше да си представи с какво се занимава Коун. Явно не беше миньор или рибар, а не приличаше и на търговец. Изглеждаше по-издигнат от останалите, с по-добро образование. Беше казал на Лара, че опитал да се настани в единствения хотел в града, но нямало място. Лара забеляза, че той не яде почти нищо.
— Ако имате някакъв плод или малко зеленчуци… — казваше той, извинявайки се.
— Да не сте на някаква специална диета? — попита Лара.
— Донякъде. Ям само храна, съобразена с еврейските религиозни изисквания, но се опасявам, че в Глейс Бей няма такава…
На другия ден, когато Чарлс Коун седна на вечеря, пред него бе поставена чиния с агнешки флейки. Изненадан, той вдигна поглед към Лара.
— Извинявам се, но не мога да ям това — рече той. — Мисля, че обясних…
Лара се усмихна.
— Да. Тази храна е чиста.
— Какво?
— В Сидни открих еврейски пазар за месо. Това е купено оттам. Да ви е сладко. В наема ви влизат и две хранения на ден. Утре ще има бифтек.
От този момент нататък винаги когато Лара имаше малко свободно време, Коун се стремеше да разговаря с нея, да я предразположи да разкаже за себе си. Силно впечатление му направи бързата й схватливост и независимият й дух.
Един ден Чарлс Коун призна на Лара защо е дошъл в Глейс Бей.
— Аз съм служител в „Континентъл Съплайс“ — това беше известна в цялата страна верига. — Тук съм, за да потърся място за новия ни магазин.
— Колко вълнуващо — рече Лара.
— Не. За тази работа ще намерим някого. Ние само наемаме сградите.
В три часа през нощта Лара се пробуди от дълбок сън и седна в леглото си. Сърцето й биеше лудо. Сън ли беше това? Не. Умът й работеше трескаво. Беше прекалено развълнувана, за да заспи отново.
Когато Чарлс Коун излезе от стаята си, за да закуси, Лара го чакаше.
— Мистър Коун… Знам едно страхотно място — изтърси изведнъж тя.
