Читать «Леденият сфинкс» онлайн - страница 5

Щом слезе на брега, Хърлихърли веднага научи от Фенимор Аткинс, че ако Лен Гай се съгласи, аз ще стана пасажер на „Халбран“. На това основание той реши, че е в правото си да се приближи и да ме заговори, без да спазва приетите в такива случаи правила на светска вежливост. Той вече знаеше името ми и това му беше достатъчно да ме спре и да се ръкува приятелски.

— Здравейте, мистър Джорлинг.

— Здравейте, приятелю — отговорих аз. — Какво обичате?

— Да ви предложа моите услуги.

— Вашите услуги?

— Да. Научих, че искате да вземете място в „Халбран“.

— Но кой сте вие?

— Боцман Хърлихърли, както съм записан в списъка на екипажа, и верен другар на капитан Лен Гай, който твърде охотно слуша моите съвети, макар да се говори, че никога никого не слуша.

Тогава ми дойде на ум, че ще направя добре, ако се възползвам от любезното съдействие на човека, който така охотно, ми предлагаше своите услуги и очевидно никак не се съмняваше във влиянието, което имаше над капитан Лен Гай.

Отговорих колкото е възможно по-учтиво:

— Много се радвам, любезни, нека поговорим, ако имате свободно време, разбира се…

— Имам цели два часа свободни, мистър Джорлинг, и освен това днес изобщо има малко работа. Утре ще трябва да разтоварим някои стоки и да купим провизии. Всичко това е почивка за екипажа. Ако вие сте свободен, както и аз…

Говорейки това, той същевременно показваше с ръка към добре известната му посока.

— Тук не ви ли се струва удобно да разговаряме? — забелязах аз, като се стараех да го удържа.

— Да говорим тук, мистър Джорлинг, прави и със сухи гърла… когато тъй удобно бихме могли да се настаним в салона на „Зеления корморан“, пред две чашки чай с уиски…

— Аз не пия, боцман.

— Нищо, аз ще пия и за двамата. О, не мислете, че имате работа с пияница! Не! Никога не пия повече отколкото е нужно, а винаги точно толкова, колкото трябва!

Покорно тръгнах след този морски вълк, който не се боеше от бурите на морето от зелено вино. И докато мистър Аткинс се занимаваше на брига с покупки и продажби, ние важно заседавахме в големия салон на неговия хан-кръчма.

Преди всичко казах на боцмана:

— Разчитах главно на Аткинс и се надявам чрез него да се запозная с капитан Лен Гай, понеже, както чух, те изглежда са в много добри отношения…