Читать «Леденият сфинкс» онлайн - страница 133

— Жив е… Жив е… — извика Дърк Питърз.

След минута лодката се приближи до брега и капитан Лен Гай стисна в обятията си своя брат…

Тримата му спътници лежаха като мъртви на дъното на лодката…

Тези четирима души бяха единствените останали живи от екипажа на „Джейн Гай“!

XXIX

Щом минаха първите мигове на объркване, ние пренесохме в пещерата Уилям Гай и тримата моряци от лодката — Тринкъл, Робъртс и Ковън, където много скоро успяхме да ги върнем в съзнание. Както и предполагахме, тези нещастни хора бяха стигнали до такова ужасно състояние само поради пълно изтощение на силите: гладът и само гладът беше виновен за това, че лежаха в лодката като мъртви.

Няколко чаши горещ чай с прибавка на уиски и сравнително много малко количество храна, приготвена специално за тях от Ендикот, по-добре от всякакви лекарства възстановиха изгубените им сили.

Преди Уилям Гай да разкаже за своите премеждия накратко му казахме как самите ние попаднахме на този бряг. Той научи от нас всичко, което можеше да го интересува и което искаше да знае. След като ни изслуша, Уилям Гай описа преживяното на остров Тсалал в продължение на единадесет години.

На 8-и февруари 1828 година, преди да напусне остров Тсалал, екипажът на „Джейн Гай“, нямайки никакви основания да подозира в лоши намерения населението на остров Тсалал и вожда Ту-уит, слязъл на брега за да посети още веднъж селцето Клок-клок, при това, за всеки случай, капитанът взел някои мерки за защита на кораба и оставил шест души да го пазят.

Останалият екипаж, в това число капитан Уилям Гай, лейтенант Петерсън, Артър Пим и Дърк Питърз, съставлявали отред от 32 души, въоръжени с пушки, револвери и ножове. С тях тръгнало и кучето на Артър Пим, Тигър.

Когато стигнали до тесния проход пред входа на селото, Артър Пим, Дърк Питърз и матросът Алън случайно се отделили от тях. От този момент те вече никога не се събрали с другарите си.

Няколко минути след това станало силно сътресение на почвата. Хълмът веднага рухнал и погребал под себе си Уилям Гай и всички моряци, които били с него.

От тези нещастници 22-ма били съвсем смазани и оцелелите не успели да намерят труповете им под грамадата срутена земя. Оказало се, че от смъртта успели да се спасят само седем души — Уилям Гай, Петерсън, Робъртс, Ковън, Тринкъл, а също и Форбс и Лекстън, които по-късно умрели. Тигър не се оказал наблизо и те не знаели дали е загинал или не.

Уилям Гай и шестимата спасили се заедно с него не могли, разбира се, дълго да останат в своето укритие, където преди всичко започнала да се чувствува липсата на въздух. Както и Артър Пим, те мислели отначало, че катастрофата е станала поради земетресение. Но скоро и те разбрали, че теснината е затрупана с милиони тонове земя и камък, защото срутването на хълмовете било изкуствено подготвено от Ту-уит и обитателите на Тсалал. Те трябвало колкото е възможно по-скоро да се измъкнат навън, тъй като буквално се задушавали от недостиг на въздух и от изпаренията на влажната земя.