Читать «Бойте се от данайците» онлайн - страница 5

От халето за готова продукция директорът, изглежда, се е отправил съвсем уверено по дългогодишния си навик право в своя кабинет, пристигнал и с обичайното си едночасово закъснение след началото на общото работно време. Предполагам, че го правеше не от недисциплинираност, а за авторитет, защото вечер пък седеше там до късно. Секретарката му неприятно се изненадала, тя не го очаквала този ден и си била насрочила разни лични работи. Минавайки край нея, той й наредил веднага да се яви при него целият конструкторски колектив заедно с документацията за новия робот.

Секретарката се опитала да поинтимничи:

— Ей, ама нали уж заминахте снощи на доклад в министерството? И жена си ли все така изненадвате?

Той обаче не реагирал на шегата, застрашително се почесал по корема и наредил да му насрочи още три други съвещания в различните цехове. После се затворил в кабинета си, откъдето почнали да се чуват от време на време крясъците му по телефона.

И се зареждат чудесата. Само за около час време той така коригирал пред смаяните конструктори целия им недовършен проект, че се получавал някакъв робот не и от осмо, а може би чак от десето поколение. Те не посмели дори да гъкнат, защото пред очите им вилнеел някакъв конструкторски гений, който моментално намирал решенията и за най-сложните възли, пък всички знаели, че нашият директор има някакво съвсем мижаво инженерно образование. Защо бе крил досега тия си способности? Защо досега изобщо не бе се намесвал в работата на конструкторите, вместо само да ги ругае? Накратко казано: свършил работа, каквато целият отдел би вършил в продължение на година-две, стига изобщо да я свърши. И накрая великодушно им предоставил външното оформление. Искам най-модерния дизайн, рекъл им, вие по-добре знаете какво върви на международния пазар. Срок три дена. Слисаните конструктори едва се осмелили да кажат:

— Не можем за толкова.

Директорът понечил да се почеше по корема, но потушил гнева си, изгледал ги учудено:

— Наистина ли не можете? А за колко?

— Поне два месеца.

Той ги изгледал още по-учудено и вече не сдържал тика си, креснал им:

— Две седмици! А сега идете при секретарката и депозирайте молби за напускане с дата точно след две седмици.

Горе-долу така протекли и другите му съвещания. Оглеждал на бърза ръка съответния цех и веднага предписвал: Това да стане така, онова иначе… Един куп реорганизации, трансформации, размествания! И никакви възражения не търпял. Но за какво и да му възразяват, като било очевидно, че наредбите му са правилни. Само дето съвсем ненужно ги крещял, та им проглушил ушите.

По време на второто съвещание обаче в кабинета му нахлул панически шефът на компютърния отдел. Заеквал, молел директора да излезе, да му каже нещо насаме. Директорът отвърнал така, както едва ли би отвърнал друг директор, ако не е опитен демагог:

— Аз нямам тайни от хората. Говорете!

— Програмата на компютрите е променена, без никой от отдела да знае. Нощес някой е влизал в компютърната зала с взлом — избълвал началникът.