Читать «Върколак» онлайн - страница 85

— Ще ме пуснат ли вътре? — попита Илейн.

— Мисля, че ще ви пуснат — отвърна Уилсън. — Ще съобщя на капитана. Не можете да обвинявате Космическата администрация за това, че го пази толкова усърдно. Отговорността е изцяло тяхна. Те са започнали проекта преди двеста години. Онова, което се случи тук, нямаше да се случи, ако го нямаше проекта „Върколак“.

Илейн потръпна.

— Извинете — рече Уилсън. — Не трябваше да казвам това.

— Защо не? — попита тя. — Колкото и да е неприятно, така го наричат всички.

— Разказах ви за онзи ден, когато той дойде в офиса ми — продължи Уилсън. — Симпатичен младеж.

— Уплашен младеж — каза Илейн, — който бягаше от целия свят. Само да ми бе казал…

— Навярно още не е знаел…

— Знаел е, че е в беда. Заедно със сенатора щяхме да му помогнем. Доктор Даниълс щеше да му помогне.

— Не е искал да ви забърква. Това не е нещо, в което човек би забъркал приятелите си. И е искал да запази приятелството ви. Най-вероятно се е страхувал, че ако ви каже, ще го загуби.

— Мога да разбера — отвърна Илейн. — Но дори не се опитах да го накарам да ми каже. Обвинявам себе си за това. Но не исках да го нараня. Мислех си, че трябва да получи шанс да намери сам отговора. Тълпата се спусна по склона, мина покрай тях и продължи надолу.

ГЛАВА 30

Пирамидата стоеше вляво пред редицата столове. Блестеше мътно, леко пулсираше и около нея висеше завеса от светлина.

— Не се приближавайте много — каза капитанът. — Може да го уплашите.

Илейн не отговори. Загледа се в пирамидата и ужасът и удивлението от нея се надигнаха задушаващо в гърлото и.

— Можете да се приближите още два-три реда напред — рече капитанът. — Възможно е да стане опасно, ако се опитате да се приближите повече. Всъщност не знаем точно. Думите сами изскочиха от устата и.

— Да го уплаша ли?

— Не знам — отвърна капитанът. — Така се държи. Сякаш се плаши от нас. Или е подозрително. А може би просто не иска да има нищо общо с нас. Доскоро беше така. Беше съвсем невидимо, къс пустота, сякаш там нямаше нищо. Създаваше свой собствен свят, скрило се в защитната си стена.

— А той сега знае, че няма да му направим нищо лошо, така ли?

— „Той“?

— Андрю Блейк — отвърна тя.

— Познавате ли го, госпожице? Господин Уилсън каза, че го познавате.

— Виждала съм го три пъти — рече Илейн.

— Относно това, че няма да му сторим нищо лошо — каза капитанът, — може би е така. Някои учени смятат така. Мнозина се опитваха да го проучат. Но не постигнаха нищо. Нямаше върху какво да работят.

— Сигурни ли са? — попита тя. — Сигурни ли са, че е Андрю Блейк?

— Под повърхността на пирамидата — каза капитанът. — В основата и, откъм дясната страна.

— Робата! — възкликна тя. — Онази, която му дадох!

— Да. Онази, която е носил. Тя е там, на пода. Стърчи само краят и. Тя пристъпи напред по пътеката.