Читать «Върколак» онлайн - страница 35

„Щом избягах — отвърна Мислителя, — повече не можех да функционирам.“

„По-късно ще мислим за това — каза Променливия — Сега имаме проблем. Трябва да се измъкнем оттук.“

„Променливи — рече Търсача, — трябва да останем. Ти също. Ако по-късно се наложи, аз мога да тичам.“

„И аз — отвърна Мислителя, — ако по-късно ни се наложи. Аз изобщо мога да бъда каквото и да е.“

— Тихо — гласно каза Блейк. — Тихо. Нека помисля малко.

ГЛАВА 13

Първо бе самият себе си, човек — изкуствен човек, андроид, създаден в лаборатория, с отворената завършеност, принципа на върколака, биологичната и интелектуална гъвкавост, които го оформяха като такъв, какъвто беше.

Човек. Човек във всичко освен по вид. И то по-добър човек, отколкото изобщо можеше да е обикновеното човешко същество. Имунизиран срещу болести, самолекуващ се и самопоправящ се. Със същия интелект, чувства и физиологични процеси като всеки друг човек. Но също и оръдие, инструмент — човек, предназначен да върши определена работа. Инфилтратор на извънземни форми. И толкова уравновесен психически, че можеше да придобива извънземна форма или да приема извънземен интелект и чувства, без да насилва мозъка си, което би разкъсало обикновените хора на парченца.

После бе Мислителят (как иначе можеше да се нарече?) — безформена маса от плът, която можеше да приема, каквато форма си пожелае, но която по отдавнашно споразумение предпочиташе пирамидалното тяло като оптимално за функционирането си. Обитател на нецивилизована блатиста планета — първобитно място, върху което едно новородено слънце изливаше убийствената си светлина и енергия. Чудовищни форми пълзяха, плуваха и се тътреха из блатата, но мислителите не се страхуваха от тях, нито пък трябваше да се страхуват. Извличайки храната си от непреодолимата буря от енергия, която брулеше планетата, те имаха своя собствена уникална защита, обвивка от пресичащи се енергийни линии, която ги отделяше от опустошителния им свят. Те не мислеха за живота или смъртта, а само за съществуванието — защото нямаха спомен за раждане, нито пък случай, в който някой от тях да беше умрял. При определени обстоятелства жестоките физически сили можеха да ги разкъсат, да разчленят плътта им, но от всяко парченце плът, натъпкано с генетична памет за цялото създание, можеше да израсне ново същество. Не че някога се беше случвало, но знанието, че би могло да се случи и за последствията от това, бе част от основната умствена информация, с която бе надарен всеки мислител.

Променливия и Мислителя. Променливия се беше превърнал в Мислител чрез хитрините, плановете и ловките методи на онова друго племе мислители на много светлинни години разстояние, един изкуствен човек се бе превърнал в друго създание с всички негови мисли и спомени, с всички негови възгледи и мотиви, с всички негови физиологически и психологически особености. На практика се беше превърнал в другото създание, но в него бе останало достатъчно от човека, за да се отврати и отдръпне от ужасната и тържествена огромност на нещото, което беше станал, спасен единствено от мисловната броня, вградена в него на онази толкова далечна планета, чието слънце вече не можеше да се види.