Читать «Върколак» онлайн - страница 24

— Проклет да съм — рече Блейк.

— Вие сте си помислили, че вашият Брауни е просто още една халюцинация?

— Да. През цялото време очаквах да се стопи, просто да изчезне от погледа ми. Но той остана. Седеше, ядеше, изтриваше трохичките от мустаците си и ми казваше къде да хвърлям, мухата. Каза ми, че точно между бързея и брега имало голяма пъстърва. И наистина имаше. Изглежда, знаеше къде е рибата.

— Отплащал ви се е за обяда. Бил ви е за кадем.

— Наистина ли мислите, че е знаел къде е рибата? Знам, струваше ми се, че е така, но…

— Не бих се изненадал — отвърна Даниълс. — Както ви казах, ние не знаем много за брауните. Навярно имат способности, които ние не притежаваме. Възможно е една от тях да е това да знаят къде е рибата. — Той рязко погледна Блейк. — Никога ли не сте чували за брауните? За истинските, искам да кажа.

— Не, не съм.

— Това като че ли ни дава добра отправна точка във времето — каза лекарят. — Ако сте били тук на Земята, щяхте да сте чували за тях.

— Може би, но не помня.

— Не мисля така. Ако се съди по онова, което са писали навремето, инцидентът е направил сериозно впечатление на обществото. Това е нещо, което щяхте да си спомните, ако бяхте чували за него. Щяло е да остави сериозно впечатление в ума ви.

— Имаме и други отправни точки във времето — каза Блейк. — Дрехите, които носим, са нови за мен. Роби, гащета и сандали. Спомням си, че носех някакви панталони и яке. И корабите. Гравитационните решетки също са нови за мен. Спомням си, че ние-използвахме ядрена енергия…

— Все още използваме.

— По мое време имаше само ядрена енергия. Сега тя е спомагателна сила за набиране на висока скорост, но истинската енергия идва от управлението и манипулирането на гравитационни сили.

— Има още доста неща, които са нови за вас — рече Даниълс. — Къщите…

— В началото почти ме влудяваха — каза Блейк. — Но изпитвам облекчение за онзи брауни. Той изважда един потенциален инцидент от положението ми.

— Тези халюцинации. Вие не смятате, че те са такива, разбира се. Казахте ми го вчера.

— Не разбирам как могат да бъдат — съгласи се Блейк. — Спомням си всичко, което се е случило до определен момент, после нищо и накрая отново идвам на себе си. Не мога да си спомня абсолютно нищо от втория период, макар да има многобройни доказателства, че нещо наистина се е случило. И определено има период от време, който ми се губи.

— Вторият път е било, когато сте спели — каза Даниълс.

— Точно така. Но Стаята е наблюдавала някои явления.

— Какъв тип, къща имате?

— Норман-Гилсън Б258.

— Един от по-новите и добри модели — каза Даниълс. — Добре съоръжена и компютризирана. На практика съвсем безопасна. Няма какво толкова да се повреди.

— Не мисля, че нещо се е повредило — отвърна Блейк. — Според мен Стаята казва истината. Когато се събудих, бях на пода…