Читать «Върколак» онлайн - страница 23

— Да се върнем на онази работа с изхвърлянето ми от кораба. Ако съм бил такава гадина, че наистина се е наложило да го направят, защо са използвали толкова сложен начин да се опитат да спасят живота ми?

Даниълс поклати глава.

— Нямам ни най-малка представа. Единственото, което правим, е да боравим с догадки. Може да се наложи да се примирите с възможността никога да не разберете. Надявах се, че ще успеете да изровите някакъв спомен от миналото си, но досега не успяхте да го направите. Съществува доста голяма вероятност никога да не успеете. След известно време можем да прибегнем до психиатрично лечение, което може да ви помогне. Но съвсем честно ще ви призная, че може и да не стане нищо.

— Предлагате ми да се откажа ли?

— Не. Просто се опитвам да ви кажа истината. Ще продължим да се опитваме, докато вие искате да го правите. Но си мислех, че сме длъжни да ви съобщим, че има вероятност никога да не стигнем до отговора.

— Това е достатъчно справедливо — каза Блейк.

— Как мина ходенето ви на риба онзи ден? — попита Даниълс.

Добре — отвърна Блейк. — Хванах шест пъстърви и прекарах приятен ден. Подозирам, че съм искал точно това.

— Някакви халюцинации?

— Да — отвърна Блейк. — Имах халюцинации. Не ви разказах за това. Просто го отлагах. Реших да ви го разкажа тази сутрин. Какво е една халюцинация повече или по-малко? Когато отидох на риба, срещнах Брауни.

— Аха — рече Даниълс.

— Не чухте ли какво казах? Срещнах Брауни. Разговарях с него. Той изяде по-голямата част от обяда ми. Знаете какво имам предвид. Едно от онези малки приятелчета, които се срещат в детските приказки. С големи заострени уши и висока островърха шапка. Само че този нямаше шапка. И имаше лице на гризач.

— Имали сте късмет. Малцина хора са виждали някой брауни. А още по-малко са разговаряли с тях.

— Искате да кажете, че има такива неща!

Ами да, разбира се, че има. Преселници от звездите Куунскин. Не са много. Докарали са ги на Земята… хм, струва ми се преди сто, сто и петдесет години. С един от изследователските кораби. Идеята е била брауните да останат тук за кратко — нещо като културен обмен, доколкото знам — а после да се върнат вкъщи. Но на тях им харесало тук и официално поискали разрешение да останат. След това се пръснали и постепенно изчезнали. Поели към горите. Там си намерили къде да живеят — в дупки, пещери, кухи дървета. Той поклати глава малко объркано.

Странен народ. Отказаха повечето от материалните придобивки, които им предложихме. Не искаха да имат нищо общо с нашата цивилизация, не останаха впечатлени от културата ни, но планетата им хареса. Хареса им като място за живеене, но по техния си начин, разбира се. Ние не знаем много за тях. Изглежда, са високо цивилизовани, но по различен начин от нас. Интелигентни са, но ценностите им са различни от нашите. Доколкото разбирам, някои от тях са се привързали към отделни семейства или хора, които им оставят храна, снабдяват ги с дрехи или задоволяват другите нужди, които могат да имат от време на време. Това е интересна връзка. Брауните не са домашни любимци на тези хора. Навярно могат да се нарекат талисман. Връзката им е много по-дълбока, отколкото се описва в приказките.