Читать «Върколак» онлайн - страница 19
Клифърд Саймък
В миналото, когато се е стигало до такава ситуация, някои сенатори са запазвали мястото си, гласувайки в полза на предложенията, срещу които преди това са се противопоставяли. Повечето наблюдатели са съгласни, че нито Стоун, нито Хортън ще постъпят така. И двамата са заложили политическия си живот и репутация. Политическите им възгледи са в противоположните полюси на спектъра и през годините личната им взаимна антипатия се е превърнала в легенда. Смята се, че след толкова много време нито един от тях…“
— Извинете, господине — каза Къщата, — но Горният етаж ме информира, че ви се е случило нещо странно. Надявам се, че сте добре.
Блейк вдигна поглед от вестника и каза:
— Да. Добре съм.
— Но може би — настоя Къщата — не е лоша идея да се подложите на лекарски преглед.
Блейк остави вестника и отвори уста — после решително я затвори. В края на краищата, колкото и досадна да беше, Къщата се грижеше за неговото добро. Тя беше сервомеханизъм и единствената и мисъл и цел бе да служи на човека, когото подслонява.
— Навярно си права — отвърна той.
Защото беше несъмнено, че нещо не е наред. За по-малко от двайсет и четири часа на два пъти му се бе случило нещо странно.
— Във Вашингтон има един лекар — каза той. — В болницата, където ме откараха, за да ме съживят. Май се казва Даниълс.
— Доктор Майкъл Даниълс — потвърди Къщата.
— Ти знаеш името му?
— Архивът ни за вас наистина е съвсем пълен — поясни Къщата. — Как иначе бихме могли да ви служим както трябва?
— Значи имаш телефонния му номер? Можеш да му позвъниш?
— Ама разбира се. Ако желаете.
— Моля те — рече Блейк.
Остави вестника на масата, изправи се и влезе в дневната. Седна пред телефона и малкият видео екран светна и затрептя.
— Само след, минутка, господине — каза Къщата.
Екранът се проясни и в него се показаха главата и раменете на доктор Майкъл Даниълс.
— Безпокои ви Андрю Блейк. Помните ли ме?
— Естествено, че ви помня — отвърна Даниълс. — Тъкмо снощи се питах за вас. Как я карате?
— Физически съм добре — рече Блейк. — Но имам… е, докато не откриете нещо друго, предполагам, че бихте ги нарекли халюцинации.
— Но вие не смятате, че са халюцинации.
— Напълно сигурен съм, че не са — отвърна Блейк.
— Можете ли да наминете насам? — попита Даниълс. — Бих искал да ви прегледам.
— Ще се радвам да намина, докторе.
— Вашингтон се пръска по шевовете — каза Даниълс. — Всичко е пълно. Хората идват за анкетата по био-инженерството. Точно от другата страна на улицата срещу нас има паркинг за къщи. Можете ли да почакате, докато проверя?
— Мога — отвърна Блейк.
Лицето на Даниълс изчезна и на екрана затанцува мъглявият, нефокусиран образ на кабинета. Гласът на Кухнята извика: