Читать «Върколак» онлайн - страница 17

— Можем да разработим няколко хиляди комбинации и…

— Каквото си избереш — повтори Блейк. — Но в никакъв случай да няма зайци.

Извърна се от прозореца и влезе в трапезарията. От стените го гледаха очи — хиляди очи, очи без нито едно лице, очи, взети от много лица и залепени по стените. И докато някои бяха на чифтове, имаше други, които стояха поединично. И всяко око гледаше право в него.

Имаше бебешки светлосиви очи, които гледаха със сериозна невинност; кръвясали, очи, които го гледаха свирепо, похотливо око, мътно и слузесто око на грохнал старец. И всички го познаваха, знаеха кой е и го гледаха по ужасяващо индивидуален начин, а ако към очите вървяха и усти, всички щяха да му говорят, да му крещят и да му се зъбят.

— Къща! — извика той.

— Какво има, господине?

— Тези очи!

— Но вие казахте, че може да е всичко, стига да няма зайци. Помислих си, че очите са нещо ново…

— Разкарай ги! — изкрещя Блейк.

Очите изчезнаха и на тяхно място се появи плаж и морски бряг. Белият пясък се спускаше до прииждащите вълни, които се разбиваха в него и в далечния нос, Възлести обрулени дървета се привеждаха под поривите на вятъра. Над водата летяха кряскащи птици. В стаята замириса на сол и пясък.

— По-добре ли е така? — попита Къщата.

— Да — отвърна Блейк. — Много по-добре. Много ти благодаря.

Той седна зашеметен, втренчен в картината. Сякаш седеше на плажа.

— Използвахме звук и мирис — каза Къщата. — Можем да добавим и вятъра.

— Не — рече Блейк. — Така е достатъчно.

Вълните се разбиваха с грохот и птиците кряскаха над тях, а по небето се търкаляха огромни черни облаци. Имаше ли нещо, което Къщата да не може да възпроизведе на стената? Хиляди комбинации, бе казала тя. Човек можеше да си седи тук и да гледа всеки пейзаж, който си пожелае.

„Къща“ — помисли си Блейк. Какво беше къщата? Как се бе развила?

Първо, по време на мъглявото начало на човечеството, тя е била само убежище, което да заслонява човека от вятър и дъжд, място, в което да се сгуши и скрие. И по принцип това все още можеше да се използва като нейно определение, но днес човек правеше много повече от това да се крие и гуши; къщата беше място, в което да живее. Навярно в бъдеще щеше да настъпи денят, когато човек нямаше да напуска къщата си, а щеше да живее постоянно в нея, без да излиза от вратата, без да изпитва такава нужда или желание.

Този ден можеше да е по-близо, отколкото си мислеше. Защото къщата вече не бе само убежище или просто място за живеене. Тя беше другар и прислужник и между стените и имаше всичко, от което човек можеше да се нуждае.

До дневната се намираше мъничката стая, в която беше димензиното, логичното разрастване и развитие на телевизията, която познаваше отпреди двеста години. Но сега тя вече не бе нещо, което се гледа и слуша, а нещо, което се преживява. Художествени образи. Като този морски бряг, който се виждаше на стената. Щом влезеше в тази стая и включеше устройството, човек започваше да участва в представлението и да го усеща. Не само, че беше заобиколен и обгърнат от звука, мириса, вкуса, температурата и усещането за това, което ставаше, но по някакъв фин начин се превръщаше в съпреживяваща и разбираща част от действието и емоциите, които изобразяваше стаята.