Читать «Върколак» онлайн - страница 11

Дъждът беше спрял и през разкъсаните облаци можеха да се видят, няколко звезди. Къщите по улицата бяха тъмни и светеха само дворните лампи. В собствения му дом светеше антрето — знак, че къщата го очаква. Планината на запад се изгърбваше като тъмно петно на фона на небето.

Режещият северозападен вятър бе студен — Блейк здраво загърна кафявата вълнена роба на гърдите си и я вдигна до ушите си. Сгушил се в робата, той се обърна, пресече двора и се изкачи по трите стъпала до вратата. Тя се отвори и Блейк влезе.

— Добър вечер, господине — каза Къщата и продължи укорително: — Да не са ви арестували?

— Случи ми се нещо — отвърна Блейк. — Имаш ли някаква представа какво може да е било?

— Напуснахте вътрешния двор — рече Къщата, възмутена, че той изобщо очаква от нея повече информация. — Вие, разбира се, съзнавате, че нашата загриженост не надхвърля границите на вътрешния двор.

— Да — измърмори Блейк. — Съзнавам това.

— Трябваше да ни известите, че излизате — строго продължи Къщата. — Бихте могли да направите така, че да останете във връзка с нас. Щяхме да ви осигурим подходящо облекло. А сега виждам, че се връщате с дрехи, различни от онези, с които излязохте.

— Един приятел ми ги зае — отвърна Блейк.

— Докато ви нямаше — каза Къщата, — пристигна съобщение за вас. На пощографа е.

Пощографската машина беше до вратата. Блейк издърпа листа хартия, който стърчеше от предната и страна. Съобщението беше написано от прецизна, твърда ръка и бе кратко и официално.

„Ако г-н Андрю Блейк намери за удобно да се свърже с г-н Райън Уилсън в гр. Уилоу Гроув, може да научи нещо, което ще е от огромна полза за него.“

Блейк предпазливо държеше листа между пръстите си. Беше невероятно. Намирисваше на мелодрама.

— Уилоу Гроув? — попита той.

— Ще проверим — рече Къщата.

— Моля — каза Блейк.

— Банята може да бъде готова след миг — каза Къщата. — Ако желаете.

— Храната също може да бъде готова скоро — извика Кухнята. — Какво желае господарят?

— Струва ми се — отвърна Блейк, — че бих искал да хапна нещо. Какво ще кажеш за малко яйца с шунка и една-две препечени филийки?

— Също толкова лесно би могло да бъде приготвено нещо друго — рече Кухнята. — Топено сирене с бира? Омар със сметана?

— Яйца с шунка — настоя Блейк.

— Какво ще кажете за украсата? — попита Къщата. — Не сме я променяли от невероятно много време.

— Не — уморено каза Блейк, — остави я такава, каквато си е. Всъщност няма никакво значение.

— Разбира се, че има — язвително отвърна Къщата. — Има такива неща като…

— Просто я остави както си е — каза Блейк.

— Както желаете, господарю — отвърна Къщата.

— Първо храната — продължи Блейк, — после банята, накрая в леглото. Беше доста тежък ден.

— А съобщението?

— Засега забрави за него. Ще го обмислим утре.

— Градът Уилоу Гроув е на северозапад оттук. На деветдесет и един километра. Проверихме.

Блейк пресече дневната, влезе в трапезарията и седна на масата.

— Трябва да дойдете и да го вземете — извика Кухнята. — Аз не мога да ви го донеса.