Читать «Колоните на сътворението» онлайн - страница 350

Себастиан се спусна напред.

— Тя е, хайде!

Дженсън нямаше нужда гласът да и казва, че това е примамката, имаща за цел да подлъже Ричард Рал, за да бъде убит. Гласът бе свършил своето.

Дженсън се окопити, стисна ножа си и изтича към Сестрата. Застана с гръб към изпадналата в безсъзнание жена, не искаше да мисли за нея, не искаше да я гледа. По-добре да се съсредоточи върху предстоящата работа. Не бива да пропуска отново шанса си.

Смеещият се мъж внезапно изскочи иззад една колона наблизо. Дженсън разпозна отвратителната му усмивка. Беше човекът, когото бяха видели със Себастиан в нощта на убийството на Латея. Същият, който подплаши Бети, козичката и. Човекът, който Дженсън се опасяваше, че познава от кошмарите си.

— Виждам, че сте открили кралицата ми — рече той.

— Моля? — подвикна Себастиан.

— Моята кралица. Аз съм крал Оба Рал. Тя ще бъде моята кралица.

Дженсън изведнъж забеляза приликата — в очите на този човек имаше нещо от погледа на Натан, на Ричард, от нейния собствен поглед. Нямаше я удивителната прилика, която тя установи между себе си и Ричард, но беше явно, че говори истината — че той също е син на Мрачния Рал.

— Моля, запознайте се — вдигна той ръка и се извърна леко встрани, — това е брат ми — досегашният Господар Рал.

Ричард изскочи измежду сенките.

— Не се страхувай, Джен — прошепна Себастиан в ухото и. — Той нищо не може да ти стори. Пипни го.

Не биваше да пропуска този шанс.

С периферното си зрение мярна каруца, която идваше към тях. Конете и се сториха познати — и двата бяха сиви, с черни гриви и опашки. И наистина впечатляващо огромни. Кочияшът също бе едър, с руса глава.

Дженсън се ококори невярващо към каруцата, в следващия миг до ушите и достигна познатото блеене на Бети. Козичката беше сложила предните си крачета на капрата до кочияша. Русият здравеняк я галеше приятелски зад ушите. Том!

— Отдалечи се от Калан, Дженсън! — провикна се Ричард.

— Не го слушай, сестричке! — изкрещя Оба и избухна в смях.

Стиснала ножа си, Дженсън пристъпи назад към увисналата на колоната жена. Ричард ще се опита да стигне до съпругата си. И тогава Дженсън ще го прободе.

— Защо заставаш на страната на една Сестра на мрака, Дженсън?

Тя стрелна с объркан поглед Сестра Пердита.

— Сестра на светлината — поправи го.

Ричард бавно поклати глава и се приближи до Сестра Пердита.

— Напротив, тя е Сестра на мрака. Вярно е, че при Джаганг има Сестри на светлината, но има и Сестри на мрака. Всички те са робини на пътешественика по сънищата. Затова са тези халки през долните им устни.

Това име и беше познато — пътешественик по сънищата. Отчаяно се опитваше да си спомни къде го е чувала. Спомни си и случилото се в гората онази нощ, когато Сестра Пердита я заведе при останалите седем Сестри. В главата и препускаха хаотични мисли. Гласът я подтикваше да действа, но от това не и ставаше по-леко. Всичко в нея крещеше от желание да убие този човек, но нещо не и позволяваше да помръдне. Знаеше, че не може да е магията му.

— Ако искаш да спасиш Калан, ще трябва да минеш през Дженсън — обади се Сестра Пердита с хладен, презрителен глас. — Нямаш нито време, нито възможности за действие. Поне опитай да спасиш жена си, докато не и е изтекло времето.